Яд
Не можеш още дълго да го отричаш,
ти чисто и просто такива привличаш.
Тези, които под прожекторите блестят,
и от перфекционизъм готови са да изгорят.
Скучна и обикновена вероятно в твоите очи съм.
Те са тъмни, дълбоки и инатливи.
Отвъд маската не искат да прогледат
и на моята непринуденост да се нагледат.
Душата ти е чувствителна и непокорна,
дълбоко някъде заровена и дали не леко самотна?
Побързай! Спаси я преди прах да е събрала
и на отчаянието път да е постлала.
Ти само се оправдаваш и сам себе си унижаваш.
Очаквания у никого не създаваш,
за да няма какво да оправдаваш.
Яд ли те е сега, че истината за теб толкова
лесно прозрях?
Яд ли те е, че не съм като тях,
а ти да се залъгваш продължаваш,
че сърцето ми дори малко познаваш.