За Надя, за вратите и за спасението

Когато една врата се затвори, отваря се друга – клише, но вярно. Така е и с днешната ми събеседничка Надя Николова. В момент на безработица, на безизходица, отчаяние и безнадеждност намира в шкаф забравено старо списание за плетки – преди имаше купища такива във всеки дом.

Какви ли не неща можеха да се намерят в старите списания! На пожълтелите страници можеха да се прочетат истории за любов, за героизъм, имаше кройки за модерни рокли или... сложни схеми от точки и чертички за изящна покривка или друга някоя красотичка. А ароматът на стара хартия те пренасяше в далечните времена на мама или баба, когато са били млади...

На такова едно списание попада Надя и схемата на ажурена блуза в него я изкушава да я заплете. И се почва – бримка по бримка, кълбо след кълбо, блузка, рокля, шал... И душата си идва на място... Да... красотата май наистина е спасение... Особено ако я създаваш с ръцете си...

Роза МАКСИМОВА, вестник “Компас”, Бургас

-----------------

Надя Николова: За мен плетенето е медитация, а броенето на бримките в мотива – мантра за спокойствие.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Кога започна да плетеш на една кука и защо избра да се занимаваш точно с този вид плетене? Кой те научи да плетеш? Разкажи повече за нещата, които правиш?

– Започнах да плета преди година – две. При разчистване на шкаф намерих стар брой на женско списание с инструкции за плетене на една кука. Списанието съдържаше и модели на блузи. Имах една кука и малко стара прежда, разплетена от ненужна дреха. Бях безработна и не можех да си позволя друго. Започнах да плета според инструкцията в списанието. Първия път не ми се получи, но се запалих. Намерих в интернет клипове, в които обясняват плетене на различни плетки – за дрехи, аксесоари и неща за уюта в дома. Плета всичко, което ми хареса – дантела, дреха. Според настроението ми.

– Откъде вземаш моделите?

– Моделите си избирам от специализираните списания за плетене на една кука. Има и сайтове с много красиви неща. Много ми се иска да имам време за всичко, което ми хареса.

– Какъв е животът на твоите произведения след като ги изплетеш?

– Не продавам. Плета за децата и за дома.

– Как се раждат идеите за творбите ти? Какви материали използваш в работата си? Каква е тайната на плетенето на дрехи и аксесоари?

– Отскоро плета и още не мога сама да измислям модели. Дъщеря ми си пожелава нещо, аз търся модел и подходяща плетка, ако не намерим нещо, което да ни допадне, разглеждаме моделите на плетки в сайтовете (руски, английски, испански) и накрая се получава. Не веднага. Плета, разплитам, експериментирам. Учих се сама и ми е трудно да съобразявам каква прежда е подходяща за даден модел. Понякога дадената схема не отговаря на снимката на изделието. Тогава включвам в дрехата мои идеи и се получава.

– Какво място заемат плетените изделия в живота ти?

– Харесвам ги. Обичам ги. Но има и по-важни неща. Ако е дреха, се носи, ако е дантела, се слага за украса на дома. Някои неща слагам само по празниците. Мисля, че и в най-съвременното и модерно обзавеждане има място за плетена покривка.

– За какво си мислиш, докато плетеш?

– Плетенето за мен е бягство от ежедневните проблеми. В началото се концентрирах в броене на бримки и не мислех за това, че е студено у дома и няма хляб на масата ми. Представях си как ще изглежда това, което плета, колко по-уютно ще стане или колко красива ще е дъщеря ми с тази рокля. По-бързо ми мина трудното време. Не знам как ми хрумна да започна да плета, но съм благодарна на съдбата за старото списание, кълбото прежда и куката, която си нямам представа откъде се появи.

– Какво те вдъхновява да твориш? Когато ти е тежко на душата, плетеш ли, или изчакваш това настроение да отмине? Имаш ли специални условия, при които да създаваш творбите си – музика или нещо друго?

– Когато ми е тежко на душата плета, за да ми мине. Работата ме увлича. Няма специални условия. Нужна ми е светлина и да не ме прекъсват докато плета. Харесвам да плета на музика, но тя понякога променя ритъма на плетенето и се получава разлика в стегнатостта на бримките. Предпочитам да плета в тишина.

– Има ли млади жени, които плетат на една кука, или пък искат да се научат?

– Всички на моята възраст могат да плетат на една или две куки, но не знам дали това им е хоби, или вече е забравено умение. Дъщеря ми понякога се пали, докато ме гледа как плета, но бързо й омръзва. Всички около мен казват,че могат да плетат, но не им се занимава с това.

– А има ли мъже, които се занимават с плетене?

– Виждала са съм само по телевизията. Наистина майсторски и дизайнерски изпълнения. Плетат и килими на една кука. Невероятно е.

– Има ли мода в плетенето на една кука?

– Да. Но и класиката е модерна.

– Плетеш най-вече за дъщеря си, която е студентка. Връща ли се модата на плетените дрехи в облеклото на младите, или носенето им е проява на ексцентричност?

– Рядко виждам млади хора с ръчно изплетени дрехи, но има. По-често виждам аксесоари на една и две куки, но мисля, че ръчно изплетените дрехи никога няма да са демоде. Не мисля, че е ексцентричност, а добър вкус.

– Изплела си доста рокли, блузи. В момента плетеш много стилен и сложен дизайнерски шал. Какво те изкушава да изплетеш, след като завършиш шала? Какво би било предизвикателство за теб да изработиш?

– Имам да довършвам перде. Между другото, сигурно и някоя блуза или нещо друго. Всеки красив модел ме предизвиква. Харесвам ръцете ми да са заети и да създават.

– Помниш ли първата си изплетена творба? Каква е съдбата й?

– Първо започнах да плета една блуза, но не я завърших, защото не можах да нагодя мотивите към моя размер. Пък и тогава нямаше значение. Просто плетях и това беше моята медитация, а броенето на бримките в мотива – мантра за спокойствие.

– Случвало ли ти се е да работиш над две неща едновременно?

– Да. Започнах едно перде, но дъщеря ми пожела спешно шал. Започвам нещо за удоволствие, но трябва да спирам за чорапи или терлици. Не ми пречи. Доволна съм, че моето хоби е полезно за семейството ми.

-----------------

(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

-----------------