Заветът на Христина Стоева

Пред мен е последната книга на Христина Стоева: “От извора вода аз пих”. Тя впечатлява с привлекателното си техническо оформление и със сполучливия си полиграфичен вид. На корицата е снимката на авторката и на нейния съпруг. Двамата ни “гледат” приятелски, открито и дружелюбно. Целите сияят от щастие. Кои на тяхната достолепна възраст не биха желали да изглеждат по този начин?

Обхванат от едва сдържано нетърпение и нарастващ интерес, читателят веднага се заема да разгръща и да чете страница след страница от тази изумителна книга. Христина Стоева я е нарекла брошура. И действително тя не е голяма – 120 страници, но огромната информация, която съдържа би могла да бъде предмет на изложение за цели томове.

В началото е публикувана биобиблиографска справка, която заема над 50 страници! Ще посоча само няколко цифри от нея: автор е на 26 книги и над 400 научни статии, както и на сценарий за братя Шкорпил, по който е реализиран телевизионен филм. Редактирала е 10 книги, а е превела няколко книги от чешки език и много статии. Изнесла е над 150 лекции пред чешка и още толкова пред българска аудитория. Оставила ни е 50 предания, някои от които са се превърнали в легенди, като тези за най-светлата личност в националната ни история – за Васил Левски, за Апостола на българската свобода. Изготвила е десетки материали за предавания на радио Варна. И още... и още...

Христина Стоева роботи на пълни обороти. “Дори час да си оставям за сън – пак няма да ми стигне времето” – казва тя. Никога не е търсила и не търси покой. Напълно й приляга древната китайска мъдрост: “Този, който желае да бъде човек, не търси покой; този, който търси покой не може да бъде човек”. Джек Лондон казва: “Истинското предназначение на човека е да живее, а не да съществува”.

Христина Стоева не мисли за болести и старост. На гърба й са се лепнали “81 лазарника”. Естествено, че й тежат... НЕМОЖЕНЕТО обаче още повече й тежи. Без да спира да пише, тя се пита дали не е пропуснала да направи още нещо полезно, нещо, което да остане и когато няма да я има. Тя е получавала, получава и ще получава много благодарности за стореното от нея. Но обърнете внимание – БЛАГОДАРИ ДОРИ И НА ОНЕЗИ, КОИТО ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ ТОВА, КОЕТО Е НАПИСАЛА! Никога не е оставяла да отслабне силата на духа. Приемала е предизвикателствата на живота и се е изправяла срещу бурите в него. Според Гьоте: “Изгубиш ли бодростта на духа, изгубваш всичко. Оптимистичната нагласа прави човека жизнеспособен, благороден и добър.”

Христина е хармонично развита личност. Интересите й са всестранни и многостранни: следи новостите в Интернет, присъства на промоции на книги, посещава изложби, концерти и всевъзможни други художествени и културни дейности. Добросъвестно и много старателно изпълнява многобройните обществени, политически, административни и други длъжности, които сама е поемала или са й възлагали. Заедно със съпруга си Илия Стоев се грижат да бъде уютно у дома им за поколението. Нито за момент Христина не забравя думите на майка си, нещо повече, те са се превърнали в завещание, които добросъвестно изпълнява: “Всеки човек да направи нещо добро, та животът да стане по-богат”. Стремежът на Христина в живота е да изкачи едно стъпало по-високо от това, до което са достигнали родителите й. Тя се надява синовете й така да живеят, че и самите те да се изкачат на още едно по-високо стъпало, което да завещаят на своето потомство. Това пожелание се отнася към всеки един от нас, към всички ни, за да става животът в Родината ни все по-добър, по- богати по-привлекателен!...

Наско Якимов, управител на Издателство “Славена” – Варна, в уводните дума на книгата заявява: “Христина е завършен интелектуалец, човек на словото и книгата, кръвно свързана с културата и духа на Варна. Тя е патриот и общественик, радетел на връзката между българската и чешката култура; талантлив творец, преводач, краевед, историк, педагог. Нейните художествени произведения са пропити с изтънчени чувства, написани на богат, пластичен български език. Научните й и исторически изследвания са коректни и правдиви”.

Румяна Вълчева – председател на Тракийското дружество “Капитан Петко Войвода” – Варна, споделя впечатленията си за Стоева по следния начин: “Срещнах напориста жена, която държи за изпълнение на поставените задачи. Благородно завиждам на г-жа Стоева, че с творчеството си създава богатство не за семейството си, не само за дружеството и за града, но и за цяла България.”

Стефка Маринова – бивш журналист и редактор в радио Варна в отзива си за творчеството на Христина Стоева, озаглавен “Живот с дъх на цветя и печатарско мастило” я характеризира така: “Христина Стоева неспирно пише летопис на живота си, а съпругът й Илия Стоев, който е запален фото и кино любител го документира с фотографски и кино образ, принтира написаното, носи го в издателството и след това товари в колата си пакетите с издадените книги. Като всяка друга средно статистическа българка тя прави туршии, затваря компоти от отгледани лично от тях плодове и копае лозето със съпруга си или прибира узрялото грозде”.

Размислите си за Христина Стоева литераторката Димитрина Колинкоева споделя в отзива си “Още за силата на духа”, където пише: “Една от силните духом жени се казва Христина. Тя защитава името си със своята упоритост, изключително трудолюбие и благородство. Тя болезнено наблюдава промяната на ценностната система в нашето трудно и напрегнато съвремие. Благодарение на силата на духа човек остава след себе си следа за идните поколения. Такава диря ще остави и Христина”.

А ето и мнението на Руска Даскалова от Тракийското дружество в отзива й: “Книгите на Христина Стоева – светла диря в съзнанието на поколенията”. “Това, което Христина е написала и пише е свързано с нейния живот, преминало е през нейното сърце, видяно е с нейните очи и за миг не е пожелала да се включи във водовъртежа на славословието, да търси и да пише само за хубавото в живота”...

Забележителни са думите и на Коста Базитов, заместник кмет на Община Варна, който от името на кмета Кирил Йорданов казва: “Поканени сме на юбилей, където не става дума за години, а за дух, за духа на изследователя тракиец, на краеведа, писателя, народопсихолога – г-жа Христина Стоева.”

Не бих пропуснал да цитирам и стихотворението на поета Антон Карбов, посветено на Христина Стоева: “Добре, че те има”:
Духа ти носиш на скромния будител –
с перо и разум пръскаш светлина.
Призвана си да бъдеш и любим учител.
Общественик, писател, приятелка, жена...
Когато късаш дни от календара
денят, годината за тебе не умират.
По пътя жизнен ти оставящ диря.
Благодарим на Господ, че те има.

Ето, че стигнахме и до наградите, които са връчвани през годините на Христина Стоева. Те са няколко десетки: поздравителни адреси, грамоти, ленти, значки... Ще спомена само няколко. От чешка страна е удостоена със златен и сребърен медал, а за активна обществена дейност в страната са й присъдени ордените “1300 години България”, “Кирил и Методий І и ІІІ степен”, “Капитан Петко Войвода златен на лента” и други.

И в заключение: неизброими са успехите на Христина Стоева в областта на културата, науката, изкуството, публицистичното и читателското творчество. Заслужено признание. Награди.

А от тук нататък – накъде? – ще попитате. Достойната, умна и благородна жена го е написала на последната корица на книгата: “Докато тупка сърцето/ нека скърца перцето”.

Пожелавам от все сърце на писателката – работохолик: дълго да тупка сърцето й! Да скърца перцето й!

А грижовният и добър човек, специалистът икономист, кино и фотолюбител Илия Стоев нека да бди над скъпата си и любима съпруга, да й бъде морална опора и да бъде готов, както досега, за посредничеството с редакциите и издателствата!