Юлий Йорданов

Юлий Йорданов е роден в град Лом. Завършва средното си образование в политехническата гимназия “Найден Геров” в Лом. Дипломира се във философския факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски”, а след това и във факултета по журналистика.

Творческата му дейност започва в ломския вестник “Народна трибуна”, на чиито страници печата първите си литературно-критически статии и краеведски изследвания, за да премине по-късно в областните вестници “Септемврийско дело”, “Дело”, “Вселена” и “Монт-прес”. В последния е отговорен редактор и отговорен секретар. Бил е кореспондент на няколко софийски вестника, в които публикува оперативна литературна критика и краеведски изследвания.

През 1988 година издава книгата си “Литературната северозападна нива”, която вече е библиографска рядкост. През 2004 година излезе от печат неговата книга с литературна, музикална, театрална и изкуствоведска критика “Опуси за талантливостта”, чийто рецензент е професорът по естетика д-р Гроздина Николаева-Беранже. Книгата е получила висока оценка в Института по български език и литература на БАН. През 2006 година излиза от печат третата книга “Чудотворството, наречено изкуство”, в която Юлий Йорданов изследва генезиса на таланта. През 2009 година е издадена четвъртата му книга с критика “Дарове на дарбата”. Всъщност това е четверокнижие, което по думите на рецензентката проф. д-р Нина Дюлгерова е “достоен монтански дар в съкровищницата на националната памет”. Две години по-късно издава петата си книга “Явлението “Торлашки напеви”, получила висока оценка сред музикалните среди у нас. Рецензентът проф. д-р Михаил Букурещлиев я определя като “летопис на ползотворно изминат път”. Неслучайно Българското национално радио в две свои предавания по програма “Хоризонт” представя тази творба.

За периода 2011-2016 година издава книгите: “Истории от историята” (2013), “Съдба, прободено от перото” (2013), “Храм, огрян с Божествено зарево” (2013 в съавторство), “Музикална диря през света” (2014), “Коваленко Петков – хронистът на Голинци” (2015), “Оазис, държащ буден духа български” (2015) и “Ломчани, които не бива да забравяме” (2016). Автор е на неиздадената художествено-документална книга “Орелът с ангелската душа” за Дядо Цеко Петков – Воеводата, от чийто род произхожда.

Носител е на две международни награди за публицистика през 1978 и 1985 година, на почетната грамота и плакет на общобългарския комитет “Васил Левски”, на званието “Почетен краевед” на Съюза на краеведите в България, на почетната значка на Монтана и на Русенския университет “Ангел Кънчев”, на наградата “Журналист на годината” на Синдиката на българските учители, на почетния знак “Кръстьо Пишурка” на Община Лом, както и на други отличия. Член е на Съюза на българските писатели и е кореспондент на съюзния вестник “Словото днес”.