Без вяра любовта е само дума

В дълбините на душата...
Чувствата плуват – сребърни рибки, проблясващи под оскъдната светлина на студения лунен лъч, единствен успял да се промъкне в тази утопия, вдъхновен от последна надежда...
Разполагаш с миг да уловиш емоцията, да я опознаеш, да я приемеш...
После изплуваш на повърхността.
Луната е пълна... Съвършена цялост...
А ти?

------------

За лирическата героиня на Светлана Чиглайска без вярата, любов е само дума... Превърнала се в обещание за обич, за да живее истински, копнее да отхвърли маската зад театралните декори, да се откъсне от гнева и хладните прегръдки на самотата.

Със своя древен сал се носи тя по течението в кръговрата на водите и времето, за да се преобърне сърцето й в солта и да си дойде на мястото – да разбере себе си. Диаболичната образност отдалечава любимия й като пясъчна химера и приближава зловещите гримаси на града, брега, стаята, вещите – на апокалиптичния затвор, от който единствено спасение са сълзите. Под техния отблясък се давят крехката човечност, болезненият спомен за ненавременната любов, но и влюбеният порив, който крие неподозирани вулканични сили.

Поетиката на символизма в печата на душата й достига до детското откровение да не приема света като обикновен. Да отплува от неговата измама и да дарява чудеса, е съкровената й романтична мечта за доверие и споделеност.

Динко Динков

------------