“Разпилени страници” е дебютната поетична книга на Мария Стоянова.
----------------
* * *
Ако бях капка от росата полята покрила.
Ако бях река в бурни морета да се влива.
Ако бях звезда високо в небето да светя.
Ако бях...
Щях ли да искам аз друго...
Цветя, пъстри поляни...
Усмивки, радост.
Човек съм и искам ли, искам,
но нямам –
с надежда и вяра живея в този вехнещ свят...
Любов имам и мога да давам...
Вървя, падам, ставам, боря се, усмихвам се,
плача,тъгувам, желая, копнея...
Живот – един живот днес, а утре го нямам...
И други ли има така като мен
с една и съща съдба да споделям...
Къде да търся...
Намирам...
Една е съдбата – любов и живот...
Не искам всичко, а мога да имам...
Но искам само една част от всичко това –
да мога да докосна очите ти сини!
----------------