Село Фазаново – история, традиции и култура

Уважаеми читателю,
Община Царево е едно от редките места в света, където расте чудният храст Rhododendron ponticum – Странджанската зе­леника. Храст, носещ дъха на пред ледниковата епоха и мъдростта на повече от един милион години. Пренесен и засаден на друго място, извън естествената си среда, този храст бързо линее, а след това бавно, но сигурно умира.

Книгата се посвещава на бежанците от Урузово и други околни населени места, които като странджанската зеленика не са могли да виреят на друго място в пределите на Майка България, а само и единствено в забулената в дълбоко тайнство и загадъчни мистерии родна Странджа.

Преселени в Айтоско, Варненско, Поморийско и други места те бързо осъзнават, че умират не само физически – от глад, студ, мизерия и преумора, но и духовно, без родните места, без величествената и вечна Странджа, тяхната Родина, където са практикували своите древни обреди и обичаи като: нестинарство, кукеровден с триченето на кучета, обредни практики с вода и др.

Днес са изминали повече от 105 години, откакто нашите предци, принудени от историческите събития, напуснаха родните си огнища в Източна Тракия. Напуснаха вътрешна Странджа планина с прочутата в народните ни песни „свъхната“ Махиада, приказните долини на Казан и Папуч дере, и плодородните поля на Лозенградско, Бунар Хисарско и Визенско, оставяйки къщи, имоти и гробовете на своите близки. За да намерят на този бряг и около него в крайморска Странджа, където е преминала голяма част от древната история на света, своята втора Родина. Да продължат своето съществувание, да създадат потомство, което да продължи техния стремеж на съществуване.

Настоящата книга обхваща три основни раздела.

В първия раздел се разглеждат исторически събития, свързани с чифлика „Хорузлар“. Отбелязва се също преселението, установяването на бежанците от Източна Тракия, както факти и документи по повод настаняването и оземляването им, и не на последно място – благоустройството на селото.

Във втория раздел – поминъкът на населението като земеделие, животновъдство, городелие, както и даровете от природата, които получават заселниците.

В третия раздел се обръща внимание на бита и културата на населението. Той обхваща просветната дейност и училищното дело, народната носия, битовите обичаи и народните празненства.

Тази книга се посвещава и на всички наследници на бежанците от Източна Тракия в Царевско на тези, които съхраниха, опазиха и предадоха за бъдните поколения и на света една хилядолетна, древна и вечна култура, битуваща и до днес в Крайморска Странджа.

Защото ние потомците на тези горди българи, се оказахме каймака, екстракта, малкото, което е оцеляло и останало от онова древно тракийско население, живяло исторически затворено между северния бряг на Мраморно море и устието на река Ропотамо, носило хилядолетното тайнство по тези земи. Гордейте се!

Уважаеми тракийци, годините минават, но историята на българите, свързана с Източна Тракия и Странджа, не напуска сърцата ни. Не напуска сърцата ни, защото нашите предци – тези тихи и скромни, но изпълнени с гордост страдалци, умираха с мисълта, че един ден отново ще се завърнат по родните си огнища в Източна Тракия. В много от нашите души все още е жива тази мисъл, това чувство и надежда, че Източна Тракия винаги ще ни принадлежи. Вътрешна потребност ли е това? Необходимост ли е? Защо, след като минаха толкова години? Може би, защото, когато сме по-наясно с произхода си, е по-лесно да намерим и пътя, който ни остава да извървим!

Да живее Източна Тракия и Крайморска Странджа!

Авторът

-------------