Благодаря ти, приятелю!
Благодаря ти за всяка събудена усмивка и всеки върнат детски спомен. Колко е хубаво да имаш спомени, когато си сам. Красиви, пълни с живот спомени... Мигове, пренасящи ни в дълбините на осъзнато и непознато, близко и далечно...
Боже, колко хубаво е да имаш приятели... Приятели, с които ту бърбориш за глупости, после излиташ на някъде и пак отново се връщаш-ту бесен от загубеното и изпълнено вече с илюзии време, ту пълен с усмивки и живот.
Та нали живота е онзи странен скитник, след който ние всички тичаме неуморно-ден и нощ, час след час. Изморени после ще свием кръст до някой горски ручей с надежда да получим благослова на Феята. И дойде ли – какво пък – продължаваш напред с подарък, ако ли не ще свиеш уморено глава и ще чакаш до утрото...
До онова – Новото утро
с Новия изгрев
и Новата песен...
Авторката
----------------
Живот
Животът е подарък. Да живеем!
Да дишаме! Но... без насищане.
От своят дъх със време да стареем.
Стареейки с усмивка да въздишаме.
Животът е пътуване. Да ходим!
Да бързаме! Но... без да закъсняваме.
За пътя, който трябва да пребродим
една мечта – “ЖИВОТ” възлагаме.
Животът е халка. Да вдигнем чаши!
Да пием!... Без да се напиваме...
Живота е предел с безкрайността си,
и в него сме създадени да дишаме.
----------------
Дом
Бих искала да имам дом –
тъй както перлата си има мида!
Шумът от морските вълни
за себе си в дома да скрия.
Във него искам аз да събера
от морските богатства, в дълбините,
най-силните вълни да приютя
и бялото на пяната им чиста.
Бих искала да имам дом –
по-малък от черупката на мида,
със меки водорасли за коси,
искрящи от блясъка сапфирен.
Бих искала над моят дом
светулки закачливи да летят,
и в някоя безлунна вечер
с дантелен фосфор те да ме дарят.
Бих искала да имам дом –
в дантеленото бяло на вълните!
Над него кръглолунна светлина
с корона ярка с бляскащи звездици...
Как искам да си имам дом
далеч от шумни хорски устни
и в него цялото море –
вълните уморени да прегръщам...
----------------