Странджанска китка

1927 година... В сърцето на Странджа, в многолюдното Граматиково, се открива читалище – мечта на будното планинско население.

За този вълнуващ момент от културната история на селото ни връща чрез спомените си Коста Бояджиев – първият председател на читалището:

“През зимата на 1927 година до училището дойде нареждане учителите да се включат в активизиране на читалищната дейност, а там където няма – да се основат. С учителите Боню Няголов и Дечко Петров, с прогресивно настроените младежи и ученолюбивите селяни поставихме основите на читалище в Граматиково. Назовахме го “Просвета”. В него се записаха и всички гимназисти като спомагателни членове. Всяка ваканция те организираха литературни вечеринки. Това бяха най-сигурните източници на средства за обогатяване на книжния фонд.
С дърводелеца Стойчо Райчев изработихме и дарихме първия шкаф за съхранение на книгите.”

За членове на читалищното ръководство са избрани Тодор Чолаков, Слав Фучеджиев, Стамо Бороджиев, Георги Янгьозов, Тодор О’Махони, Димитър Търчанов, Стоян Райков и др. Следващият председател е секретар-бирникът Петър Калоянов.

Читалището се превръща в истински духовен център след завръщането от емиграцията в Съветския съюз на Илия Бояджиев през 1929 година. Сформираните още с основаването битов хор, танцов състав и театрална трупа обогатяват репертоара  си и с нова енергия работят за културното израстване на хората.

Десетилетия наред в първия етаж на дома на секретар-бирника Петър Калоянов, където се помещава читалището, свети до късно, чуват се хорови и солови изпълнения, реплики на герои от драматургични творби. Това са репетиции за предстоящи културни изяви – очаквани с нестихващ интерес от хората. И всичко е напълно безплатно – плод на ентусиазъм и патриотизъм!

Книгите, най-често дарени от родолюбиви граматичани, нямат покой, разнасят се от читател на читател. А жаждата за знания и култура са толкова големи!

Бурно време на духовно извисяване! Няма граматичанин, който да е безразличен към дейността на читалището, което тогава единствено подхранва духа на родното село.

Огънят, разпален в онези далечни години, не загасва никога. Модерната сграда на читалището, построена през 1965 година, е духовен център на селото и днес и събира в уютните си кътове хората. Този дом на духа не би бил построен без съдействието на Нанчо Папазов, който извоюва финансови средства от държавния бюджет. Огромен принос има и Васил Попов – директор на училището и тогава председател на читалището. Всички помнят честите му пътувания до столицата, неустоимата му енергия и усилията да се завърши строежът. Не трябва да се обрича на забрава и ентусиазмът му в новия читалищен дом да закипи още по-бурно културен живот.

Днес ние сме продължители на достойните дела на предците ни, затова воюваме за свое достойно място в историята на читалището. Много са успехите ни, с които се гордеем и които ще останат в светлите страници на читалищната летопис.

Кои факти ни дават основание да сме горди и да ги споделяме с радост?

Усилията ни са насочени към запазване на културното наследство. И днес се възпроизвеждат почитани от векове празници и традиции. Раждат се и нови. Бабинден, Сурвак, Коледа, Трифоновден, Яньовден, Лазаровден, Ден на детето, Ден на благотворителността, Кукеровден, Дена на родното село и още редица празници радват стар и млади – не само останалите в селото, но и деца, внуци и правнуци, отлетели към други места. Празниците, организирани от читалището, ги събират в родното място на предците, връщат ги към корените им.

Имаме успешно участие на съборите в:

– Копривщица (1981 г. и 1989 г.) – фолклор

– Петрич (1986 г. и 1995 г.) – “Златен кестен” – стари градски песни

– Ямбол (2997 г.) – “Златна есен”

Наградите ни са: златен медал, грамоти, отличия.

Имаме участие в летните културни празници на община Малко Търново, във

Фестивала на зелениката и в посрещане на туристи.

Фолклорната ни група участва в туристическата борса “Ваканция 2008”. Пред НДК представихме нестинарски игри и хора. Получихме награда за най-атрактивно представяне.

През 2008 г. представихме в Бургас великденски обичаи, а през 2009 г. организирахме вечер на Граматиково.

С фолклорна програма гостувахме в Одрин и Лозенград.

Участвахме с програма за нестинарство и обичаи в японска телевизия за ЮНЕСКО.

От 2008 г. досега имаме спечелени шест проекта – два за ремонтни дейности, два за битови носии, два за обогатяване на книжния фонд.

Подготвяме мащабен проект за цялостен ремонт на читалищната сграда.

В читалището работя от 2006 г. – отначало като библиотекар и културномасовик, а от 2008 г. съм секретар. Свършеното досега не би било по силите ми, ако не бяха жените от самодейната творческа група и всеотдайният труд на секретарите преди мен: Анастасия Вълчева Авджиева, Маргарита Петрова Николова, Гинка Костадинова, Мара Неделчева, Златка Стайкова, Гинка Тодорова, Катя Чолакова, Жечка Шопова.

Подарените от ген. Тодор Бояджиев картини, рисувани от баща му – Коста Бояджиев, и картините на Петър Чалъков красят стените на читалищната сграда.

На всички, допринесли да не загасне огънят на културния възход в Граматиково – благодарност и поклон!

Екатерина Бораджиева
секретар на читалището

-----------------

Добра среща, читателю!

В ръцете си държиш книга, съхранила значима част от духовността на селото. Сгушено в полите на планината, то не е обикновено село, а е перлата на Странджа! Възпято някога в народните песни като “Голямо Граматиково”, днес на мнозина то е известно като “професорското село”, защото е дало на България над дузина професори.

Тука въздухът може да се пие, тука е люлката на хайдушките песни, тука през 1960г. се проведе Първият национален събор-надпяване “Странджа пее”. След нас бяха съборите на Рожен, Копривщица, Добруджа...

Граматичани носят песнта в кръвта си. В миналото тя е огласяла планината – по жътва и вършитба, по меджи, попрелки и сватби. Звучи и днес по празници и панаири, по културни изяви в региона. Звучала е и в Копривщица (1985г.) Заслуга за това има селското читалище “Просвета”, в което, от създаването му  през 1927 г.  до днес, тлее жаравата на странджанския дух. До 9 септември 1944 г. тук се събирали вечер предимно мъжете. Сбирките станали по-многолюдни, когато през 1936 г. читалището се сдобило с първия акумулаторен радиоапарат. Някои от най-старите започнали да спорят има ли в тая чудна кутия човек, или няма. “Не може да има, много е малка....Ама кък тъка пък тоа чувяк ше преказва в София,а да го чуем чак тука?”

Днес, светнало с красивата си сграда, построено през 1965 г., читалището стои кипро в центъра на селото, на хорището. Събрало над 9 000 тома книжен фонд, то е отворило врати за стари и млади, за жени и мъже, за деца и младежи. То е огнище, в което се съживяват песни и предания, празници и обичаи. Но с времето много от тях отиват в забвение. Всяко отиващо си поколение отнася със себе си нещо ценно, което никой вече не може да ни предаде. Затова ръководството на читалището,  самодейната певческа група към него и интелектуалци от селото решихме да съхраним родовата памет за духовността на граматичани – днешните и живелите преди нас – в тази скромна литературна творба, защото словото, написано на книга, е вечно!

Между тези страници е отделено място и за диалекта, защото считам, че диалектите, независимо от коя част на България са, пъстрят езика ни. И вярвам, че на всеки граматичанин му трепва сърцето, когато, далече от бащиния дом, чуе  странджанска реч.

Нарекох сборника “Странджанска китка”. Тази китка е с много стръкчета и всяко от тях има свой цвят и аромат. Ако трябваше да избера друго заглавие, сигурно бих написала “Мъдростта на среброкосите”. Не само защото тук е събрана мъдростта на хора, преживели много десетилетия, а и защото това негаснещо огнище на културата, наречено читалище, е създадено, поддържано и обогатявано и от среброкоси, осъзнали нуждата от него; защото много от материалите тук са събрани от среброкоси – жените от самодейната певческа група. В миналото – учителки, служителки, работнички, днес те всички са пенсионерки. Някои от тях живеят в града, но през летните месеци са в село и с желание се включват в културните мероприятия, организирани от читалището. От спомените си за бита на своите родители, от разкази на най-възрастните в селото и от собствения си житейски път, те събраха това безценно богатство, без претенции за писателски дарби.

Целта на целия творчески колектив е:
– да съхраним и предадем на идващите след нас родовата памет за бита и традициите на граматичани;
– да докажем, че селото ни оправдава името си;
– децата ни и идващите след тях да знаят и помнят, че в Граматиково са живели, живеят и трябва да живеят духовно извисени хора! И че прапрабабите ни, чиито бащи казвали: “Кя е женску, не хи трябва укъ”, макар и неграмотни, са родили и възпитали достойни българи!

Този сборник, дело на млади и стари, доказва, че за творчество и родолюбие няма възрастови граници!

Четеш ли, читателю, или слушаш? Слушай: Странджа пее! И реди своите слова с шепота на листата си, с ромона на Велека, с песента на птиците и с гласовете на жените от певческата група към читалище “Просвета”.

И... нека Странджа все да пее!

Мария Славкова

-----------------