Антология на бургаската проза, първа част

Том първи на Антологията включва автори, свързани с Бургас, живели през първата половина на ХХ век: Антон Дончев; Антон Страшимиров; Асен Топалов; Атанас Радойнов; Борис Априлов; Ваньо Вълчев; Георги Йочев; Горо Горов; Дико Фучеджиев; Димитър Богов; Димитър Димов; Димка Ташкова; Елена Заберска; Иван Благоев; Иван Бубалов; Иван Вазов; Иван Ванков; Иван Кехлибарев; Илия Буржев; Киро Дженков; Кольо Колев; Константин Петканов; Костас Варналис; Кузман Кръстев; Любен Петков; Мария Дубарова; Марко Поло; Неделчо Драганов; Никола Инджов; Паруш Парушев; Пенка Бангова; Петко Росен; Руси Русев; Славчо Чернишев; Цветан Минков (в книгата са подредени по година на раждане).

Антологията започва с пътеписа на Иван Вазов “По вълните на Черно море”, въпреки че Народният писател трудно може да се нарече “свързан с Бургас”. Той посещава един-единствен път Бургас на 8 и 9 юни 1921 г., придружен от сестра си Въла. Като част от програмата на 9 юни била разходка с катер из Бургаския залив. Впечатленията от това пътуване Вазов изразил в пътеписа “По вълните на Черно море”, отпечатан наскоро след връщането му от Бургас.

По този повод съставителите на Антологията пишат: “И така, сметнахме за удачно да използваме този текст на всепризнатия български писател като въведение към една антология на бургаската проза, обхващаща голям период от време и, оказа се, незаслужено пренебрегвана през годините за сметка на поезията.”

Появата на една такава антология, според някои известни критици, е дори позакъсняла и идва, за да попълни тази липса на памет в националната ни литературна история.

Попадането в тази представителна антология става основно по два признака: биографична свързаност на авторите с Бургас и отпечатъкът от впечатления, които градът е оставил в творчеството на съответния автор.

Авторите са наредени хронологично спрямо датата им на раждане, което обаче не е чисто формално като подредба, тъй като иззад хронологията наднича самата българска история. Почерците са най-разнообразни, както и жанровете. Не са ограничени единствено до късия разказ, но са включени и откъси от повести, романи и краеведски наративи. Общата картина на това вавилонско стълпотворение е задоволителна. Бургас, видян през очите на множество белетристи, вече е осветен с една нова светлина. Осмислен чрез литературното творчество, всеки град става някак си “вечен” топос на картата на историята.