Градът на котките

1.

Първото си е първо. Така че първото впечатление за града, в който беше дошъл да живее беше, че котките са на уважение и почит. Хората ги обичаха и се грижеха за тях като за собствени деца. И затова  навсякъде на определени места пред къщите и блоковете, а даже и в Морската градина, непрекъснато им носеха храна и лакомства, за което скитниците и бездомниците тайно им завиждаха. Тук и кучетата почти се бяха примирили с привилегированото им положение и не ги закачаха, макар че дълбоко в сърцата си таяха отчаяна злоба, която рано или късно, щеше да се прояви.

2.

Така се случи, че в една ранна есенна привечер, когато се чудеше какво да похапне, а беше зверски гладен, реши да се поразходи в Морската градина и приближи до наскоро възстановената сграда до брега на морето, която според приказките на преминаващите край него хора, приличала на кораб. Заинтригуван, той се загледа в постройката пред себе си, когато чу в небето над себе си плясъци на криле и боричкане на гларуси. Нещо ставаше там горе. Писъци огласяха наоколо простора. И преди още да вдигне глава, за да види какво се случва, само на метър пред него падна голяма риба - един великолепен екземпляр паламуд.

3.

Ха! Това не беше го и сънувал. Но не беше сънувал и друго. Че може да бъде нападнат от куче. А точно това стана, когато тръгна към изтърваната от гларусите риба. Стъписан от уплаха, той видя как огромен и озъбен уличен пес се хвърля да го захапе, но... срещу зиналата кучешка паст мълниеносно изскочи една котка – и само като изсъска, настръхнала и с вдигнати лапи, кучето се спря, обърна се и побягна.

4.

Още не можеше да повярва на случилото се, че котка може да нападне куче, когато пухестата котарана му се усмихна, захапа рибата и бавно с грациозна походка я постави пред него. Вдигна лапата си за поздрав и подканящо изМЯУКА. Той също вдигна своята и в знак на благодарност я помилва по лицето с мъжкото си: МАУУУУУУ!

Беше си намерил вечеря.

А може би и нещо друго.