В салона се разнесе нежна музика, той ме прегърна и понесе в лек танц. Погледнах го, устните му бяха отпуснати самодоволно. Очите му ехидно се въртяха зад очилата. Той ме хвана здраво и ме затегли към вратата. Последвах го с плавни стъпки и с болка в стегнатата ръка, която не исках да издавам пред другите. Той ме водеше не към щастието, а към моето вечно жилище. Неговите стъпки кънтяха в ушите ми и не бяха така стройни, а леко препъващи се. Изтръпнах, разбрала, че правя последните си стъпки от моя нерадостен земен живот. Погледнах назад. На голямото шествие след мен не се виждаше края. Всички плачеха. Чуваше се и хълцане, а той все така самодоволно ме водеше и аз вървях след него, за там, откъдето никой никога не се е връщал. Там, където няма злоба, омраза, ни лъжа, ни поквара. Там, където всички сме еднакви и равни.
Събудих се! Как исках да се събудя при щастливата развръзка!
------------