Поезия

Защо ще дойдат птичите ята,
от юг към нашата земя поели?
Ще разберат ли те, че пролетта
е тъжна във балканските предели?

Единствено за теб написах тези редове...
да те обичам и да те жадувам вечно...
Да целувам твоите очи и да те галя часове...
потънали в любовна песен...

Боже, зима е! – тихо извика,
старата баба с топъл глас,
и в главата й с бяло вече покрита,
рисуваха спомени зимен пейзаж.

Видях, вървяхте двама на площада
и криеше се нещо в едната му ръка.
Коленичи той, ти стоеше права,
бързо падна ти от щастие сълза.