За тях пеенето е сбъдната мечта. Философия и начин на живот – казват Шмилена и Георги Султанови. “Смисъл на съществуване. Безкраен свят, който ни дава всичко, от което се нуждаем, за да бъдем щастливи като хора и професионалисти”.
Неговите книги разплакват. Докосват най-нежните кътчета на душата на читателя, защото всеки намира частица от себе си в тях. Тъгата на Боян Станилов е силна, тя владее по-голямата част от сърцето му, но се оказа, че Боян е по-силен от нея. И след всичките й удари, той успява да се изправи срещу нея и да я преодолее...
Тази година маестро Константин Ташев щеше да навърши 81 години. Спомени за него ни разказва съпругата му, Венета Ташева – вярната му спътница през целия им съвместен път, с която винаги гледат в една посока, въпреки трудните изпитания, които им поднася животът.
Той е на 82. Свеж, усмихнат, лъчезарен, влюбен. Тези дни Борис Бухчев лети – дали от любовта, или от току-що полученото звание “Почетен гражданин на Бургас”, но той е щастлив и озарен. А римите се леят, защото както сам си признава – не може да не пише. Поезията е това, което го съхранява. Само поезията ли? Е, и тя.
Тя обича кратките форми не само защото са символ на авторовото нетърпение, а и защото счита, че е голямо майсторство “да пишеш дълги текстове, да можеш да задържиш вниманието и интереса на читателя, да го накараш да следва извивките на мисълта ти без да се отегчи”. Ще бъде интересно да четеш нещо, “написано от храбреци”, твърди Елена Трендафилова.
Среща с белетриста и критика Владимир Шумелов по повод излизането на новата му литературнокритическа и есеистична книга “Ще чакам дъгата”. Интервю на Огнян Стамболиев. Публ. в сп. “Птици в нощта”, ИК “Кота”, Ст. Загора, юни 2017 г., с. 36-46.
С твореца на шити картини Таня Димитрова се запознах неотдавна при доста прозаични обстоятелства, но съвсем скоро стана ясно, че в свободното си време тя шие гоблени. Направи една миниизложба в офиса на последното си произведение. Всички ахнахме от изненада и възхищение пред това, което видяхме
За омайната разказвачка на градски истории Пенка Бангова говорят героите на нейните творби – живи, пълнокръвни, отдадени на професията си, верни на себе си, на целите и на идеалите си. И всеки с кръста си, който носи сам по пътя си, под звънкия ек на вълшебните великденски камбани – символ на новото, на светлината и на онази висша сила, която ни води през целия ни живот.
Как се пише история? А как се пише история на културния живот на град като Бургас, известен с поетите си, писателите си, художниците си, музикантите си, и разбира се, с театъра си и актьорите, които са минали за кратко или останали за по-дълго, но направили този театър любим за бургазлии? Румяна Емануилиду знае това.
