Ти ли си този, който усмивката ще върне? Ти ли си този, който болката ще превърне в пепел и прах...
Само ти, който крадеш моя сън и без дъх оставяш ме ден след ден, куп сълзи на теб посветих, не сълзи, а огнени капки.
С рани по лицето и по-страшни в сърцето, идваш и рушиш, дори когато, сам и ти кървиш...
Какво търсим двама, аз и ти, невероятно е колко силно си личи, аз твоите, ти моите очи, но и ние не знаем дори...
Бодра пролетта пристига с фонтан от радост и игри, всеки ден с тях живеем, радваме се и се смеем.
За какво живееш? Питаш нощ и ден, там скрит животът, в стаята усамотен.
Перлен дъжд, сълзи неспирни в мен надигаш и с жажда за мъст обливаш тъгата и не спираш.
Какво е любовта без теб не искам и да мисля, ведър, слънчев и напет, а отвътре, страшна буря ме потиска.
Фалшив свят ли е светът ни? Има ли за него стих изпят, но с любов, а не с лъжи?
Днес искам да ти споделя, как преди доста време, се случи едно от най-големите чудеса в живота ми, което продължава и до днес. Своето чудо аз видях една февруарска вечер...
