Ниче-е – юх! Ниче-е – юх! Откъде викат така? В блока нямаме никакво Ниче. Защо “юх”? Майко, майко... Оставиха ти престилката за спомен. Четиридесет години трудов стаж, трийсет и три в лабораторията, сред микробите и смрадливия агар, с който ги хранеше. И още два спомена си донесе от тържеството – сервиз за турско кафе и ръчен часовник. Неползвани и досега.
Случва се в града да се появи нова улица. Ако я търсиш, няма да я намериш – нито в истинския град, нито в картите му. А ако не я търсиш, със сигурност ще попаднеш на нея. Срещнеш стар приятел, побъбрите си и си тръгваш замислен към къщи. Или пък внезапно си попаднал на улично струпване на хора, които искат нещо, викат, даже си посягат един на друг.
Неотдавна активистка на ХК (той всъщност е антибългарски) менторски обясняваше по една от телевизиите колко предразсъдъчно мислим, тъй като не сме припадали от умиление по широко пропагандирания прайд на гейовете. От нейната пледоария още се подразбираше, че едва ли не българското общество еволюира само и само защото активистите на ХК съдят ли, съдят българската държава по международните съдилища.
Впечатленията на Елена Попова, читателка от Добрич, за книгата “Полети и пристани. Ято спомени” и за авторката на книгата Теменуга Захариева. Настоящият текст бе прочетен на премиерата на книгата, на 25 март 2015 г., в зала “Петя Дубарова”, в Културен център “Морско казино”, Бургас.
На 27 юни от 19.00 ч. в лятното кино на гр. Царево се състоя тържественото награждаване на призьорите от Национален литературен конкурс “С море в сърцето”.
Историята се случи през лятото, в Севастопол, с един поручик от Преображенския полк. Да го наречем поручик Х. Личността му? Няма значение. Достатъчно е да знаеш, че бе задоволителна. Говоря за общата култура, външността, маниерите… т.е. за тия качества, притежаването на които в нашия занаят е необходимо. Началниците безспорно имаха доверие в него. Този поручик получи заповед да замине за Севастопол и да се запознае там с една млада жена...
Бранко беше безспорен водач на младите момци. От няколко години беше дошъл ратай в чифлика от едно бедно планинско село. Русоляв, с широко кръгло лице и пъстри очи, той излъчваше някаква нагла мъжественост и момите на хорото се заглеждаха скришом в него. Беше много дързък, често налиташе на бой и кротките жители на полското ни село се бояха от него.
В полицията я посрещнаха неочаквано сърдечно. Синеокият, набит инспектор се радваше на посещението и́. Каза че има доста оплаквания, но не подават писмени молби. Беше доволен, че тя попълни всички необходими документи, за да се заведе преписка. Измамната чаровница отдавна му беше известна. Някои хора бяха изгорели с хиляди в различна валута.
Тя седна на крайчеца на стола, без да го поглежда както винаги. Безличната му секретарка. Всъщност младата жена имаше военен чин и се водеше завеждащ техническата част. Но първата и́ обязаност беше да се оправя с бумащината на Командира на поделението, тоест с най-досадната част от неговите задължения. Пак беше облечена с бежовия костюм с права пола под коленете.
