Е-списание

За "Критическите етюди" на София Ангелова

преди 10 години 5 months

Формално погледнато, книгата "Критически етюди" не може да получи точен жанров статут - сборник статии, писани от авторката  по различно време, по различни поводи и работещи със съвсем различни обекти. При по-задълбочен прочит обаче се оказва, че сборникът критически етюди на София Ангелова търси легитимацията на литературата за-себе си, тоест книгата дава възможност за преосмисляне на реални и практически натоварени въпроси, задавани на себе си от всеки от нас като читател

Авторът на “Писмо до боговете” се пресели в по-добрия свят

преди 10 години 5 months

На 70-годишна възраст внезапно почина писателят Иван Благоев. Преди месец той отпразнува своя юбилей по писателски – с премиера на романа “Дом за бездомници”. Сърцето му, въпреки успешната оперативна интервенция миналата година, не издържа.

От обич (с обич) към... животните

преди 10 години 5 months

Чета последната (засега) книга на д-р Герго Цонков “Де да можеха да говорят”. Той е известен на читателската публика, защото е издал 18 книги – тази е 19-та, сюжетите на повечето от които са на тематика от или близка до професията му.

Чехи – съратници на Васил Левски

преди 10 години 5 months
Паметните плочи на Иржи и Богдан Прошек - братята чехи, по чиято инициатива е издигнат паметника на Апостола на Свободата Васил Левски в София, с когото са развивали активна революционна дейност  за освобождението на България.

В многократните си обиколки по българските земи Васил Левски се е срещал с много българи, които посвещава във великото народоосвободително дело. Но той е във връзка с членовете на единствения по рода си у нас славянски таен революционен комитет в село Алмали (сега Ябълково, Хасковско). В него влизат чешките инженери  Георги (Иржи ) Прошек, Антон Пелц и Антонин Свобода, полякът Станислав Домбровски и българите даскал Димитър Хубенов Рабов и Иван Попкалинов.

И сякаш тръгнаха в сияние край мен

преди 10 години 5 months

... Засаждахме цветя, храсти и дървета –
копаехме, поливахме, а те растяха
все по-високи и по-хубави...

Живот с дъх на цветя и печатарско мастило

преди 10 години 5 months
Христина Стоева със съпруга си Илия Стоев

Двамата са един до друг и в живота – от далечната 1954 година, и в творчеството. Защото 77 – годишната варненка Христина Стоева неспирно пише летописа на живота си, а съпругът й, Илия Стоев, който е запален фото и кино любител го документира с фотографски или с кино образ, принтира написаното, носи го в издателството и след това товари в колата пакетите с новоиздадените книги. А после двамата бързат, за да отидат заедно на премиера или на някакъв друг празник.

Тракийска летопис

преди 10 години 5 months

Тази книга, която дойде при нас („Деркоските български села. Село Имрихор”), е спомен от друг живот - бил някога и вече никога няма да бъде. Но значи ли тогава, че той е потънал в нищото, както всеки от нас, рано или късно отива в това необятно и привидно нищо?

Слово за Тракия

преди 10 години 5 months

Заробена, Тракия не е готова за въстание, но Македония предварително се е вдигнала на бунт. Разумът казва не, сърцето - друго и тракийци развяват байряка. Това е урок по българство - брат до брата. Красиво е, когато на сватбарско хоро юнак се хване до брата - страшно е, когато хорото е кърваво.

Как една малка книжка роди голяма

преди 10 години 5 months

В Бургас, където през 2009 година бях делегат на Конгреса на СТДБ до мене седна много мила, достолепна жена и ми каза: “Ние, с Вас сме братовчедки”. Зарадвах се, но недоумявах: как така, по каква линия? Открих линията, посочена в книгата, но това, което ме впечатли е, че тази жена вече беше посетила някои от родствениците ни във Варна и имаше желание да пише книга за родното село на предците ни. Тази жена бе инженер Радка Люцканова, потомка на първия заселил се в с. Имрихор българин, както открихме по-късно.

Краси ли скромността човека?

преди 10 години 5 months

Питам се: винаги ли бедният трябва да остава беден? Трябва ли благородният да бъде лишаван от това, което му се полага?

И още нещо: казваме, че скромността краси човека. Това, в днешно време, е заблуда. Скромността обезличава личността. Колко хора с дарования остават незабелязани, защото са скромни да искат пари, не парадират с възможностите си, а са бедни сами да финансират изявите си.

Страници