"Любовта е вълшебна загадка. Тя прилича на всичко и не прилича на нищо." Думата любов има твърде много значения в литературната и разговорната реч на цивилизованите страни. За Петя Станева тя е синоним на обич към професията и по-конкретно към издателската дейност.
Дърветата по “Асен Златаров”, например, които наричахме “чернички”, вече са станали огромни, колкото и пъти да са подкастряни – те са по-стари от мене поне с десетина години. Обирахме черните им топчета с костилки и се стреляхме с масури. Те ни служеха и за диреци на футболни врати – тогава играехме футбол на самата улица с парцалени топки. Гъстите им клони ни служеха за скривалища. Сутрин, като се събуждах, те чукаха с клоните си по прозореца ми.
Има ли смисъл да споменавам морето... старият мост... пристанището и чуждестранните моряци, които ни подхвърляха по някой шоколад от корабите... това в далечната 1945-1946 година.
Самият процес на вдигане на коли с чудесното изобретение на 20 век “паяк” (паркирани къде правилно, къде неправилно) винаги е предизвиквал смесени чувства. От една страна някои “съвестни” граждани на републиката казват: “Точно така трябва да бъде, то иначе паркират наляво и надясно и няма откъде да мине един нормален пешеходец”. От друга страна, като се замисли човек – къде ли пък точно трябва да се паркира в центъра на един град, за да не бъде неправилно и да не е в разрез с изобилието от знаци забраняващи всичко, за което са могли властите контролиращи движението по пътищата да се сетят да забранят.
Някои смятат, че в Тихия океан някога е имало островна държава с име МУ – един истински рай на Земята. Може би там се е намирала градината Едем, за която се разказва в Библията.
В съчиненията на Платон се споменава за потъналия континент Атлантида, обвит в легенди и митове. Но изглежда той не е единственият, потънал по загадъчен начин. Много по-рано такава съдба е имала и островната държава МУ...
Да се обсъждат и дори да се сключват важни сделки на трапезата в някое заведение е отдавнашна практика в целия свят. По този начин, освен че се съчетава полезното с приятното, се създава атмосфера, предразполагаща към по-ползотворна работа.
Ако не се организира и проведе правилно обаче, обядът може не само да провали сделката, а и бъдещите делови отношения на участниците в него.Така че е от голямо значение да се спазват някои основни правила.
Леко накуцвайки, Барабуд мина покрай заведението, надникна през стъклото, важен, като детектив, за да се увери кои са вътре, огледа ни и продължи към морето.
– Така прави – забеляза един от рибарите, – един път не съм го видял да влезе, едно кафе да изпие като хората! С туй сиво яке, от десет години все с него ходи, барем едно ново да си беше купил!
Има една местност отвъд водопада, преди бурната, ревяща, разядосана планинска Река да се влее в Езерото; местност, обрасла с гъст храсталак, клен и глог, тук-таме с големи широколистни дървета покрай водата, наречена на име на човек и на никой, местност със странното име Някойсие, изписано с красиви букви от червена, казармена, сигнална боя върху ръждясала табела край планинска пътека, свързвала кой знае кога далечното балканско градче с рибарска хижа край Езерото...
Първото си е първо. Така че първото впечатление за града, в който беше дошъл да живее беше, че котките са на уважение и почит. Хората ги обичаха и се грижеха за тях като за собствени деца. И затова навсякъде на определени места пред къщите и блоковете, а даже и в Морската градина, непрекъснато им носеха храна и лакомства...
– Не ми се говори за тези неща – жената се покри с ленения чаршаф. На лявото й бедро личаха белези, издълбали със скалпел, ясно очертаващи абривиатурата ЧК. Тя се поизправи на възглавницата, отпи мартини направо от бутилката, запали пурета. Беше наистина хубава, макар малко повяхнала, а тази лека разпуснатост ме привличаше и притесняваше донякъде – отвъд нея виждах отегчена и покрусена себичност...
