Е-списание

Много често патриоти и националисти са ме питали защо съм такъв чуждопоклонник и пиша само за градове извън България. Нима у нас няма красоти и прелести и поради что се срамя да ги назова?

Има разбира се. Аз се прехласвам пред Родопите, а мистичната Страджа ме запленява всеки път, когато скитам из нея. А иначе любимото ми място е край Синеморец, там, където река Велека и Черно море се целуват, а от любовта им се е родило уникално красиво място...

В ранното детство никой не ни казва какво е смъртта. Темата е табу, неприятна за самите възрастни, застрашителна за душевното здраве на детето. Оставят го само да се досети какво се случва – от това то става още по-малко и изгубено в себе си. Втренчено във восъчното лице, заслушано в ехото на последната дума, изречена от мъртвия, загледано в сплетените му неподвижни ръце – ако е селско дете, потресено е и от зловещите трапове в онова място накрая на селото, до което по време на игрите си се озовава и крадешком наднича в пресните дупки, в които посаждат покойниците – то един ден се осмелява да зададе най-безОтговорния въпрос...

Мъжът, който седи на масата под чадъра е леко извърнат и наблюдава уличната гмеж: предимно шляещи се туристи, чиито физиономии са размити от лекомислие... Бистрото е миниатюрно, в сянката на калкан на кооперация в неоколониален стил, боядисана в кремаво, лилаво, жълто... останалите маси са празни – така че заведението е като остров на затишието, дискретността, чийто символ е може би огромния фикус; има и няколко фотографии на джаз-изпълнители от четирийсетте, чиято музика звучи без някой да й обръща внимание – една мъртва епоха, чиято меланхолия е по-скоро в бръмчащия вентилатор, отколкото в ретрофотосите...

Вълчан се бавеше. Индже губеше търпение и най-подир сам реши да разчисти пътя на заговора. След Петровден, в тиха вечер откъм Караеврен буйно лъчезарие огря гористите склонове на Двата близнака. Гореше имението с крепостната кула на караевренския спахия Омер Драза, който с Лостооглу от Гьоктепе отдавна бяха изгорили Хасекийския ферман на султан Мурад, даден преди триста години на 24 села – от Урдовиза до Чеглаик и от Кайрякьой до Атлиман...