И втората книга на Иван Сухиванов “Къси истории”, както и предшестващата я “Лакуни” (2000 г.), е събрана и компресирана. Съставена е от 18 текста (авторът с право е предпочел да не ги нарича “разкази”, а “истории”), с общо звучене, което ги споява в единно цяло.
Най-общо бихме ги разделили на две групи: безсюжетни и сюжетни текстове. В първата група попадат истории като “Дубльорът”, “Тишина”, “Килерът”, “Лудата” и “Среща” (те заемат идеалната въвеждаща част на книгата), а останалите – с много уговорки – ще наречем “сюжетни”. Въпреки немалкото различия, чрез настоящия текст малко или много ще търсим съответните обобщения.
