Е-списание

В Бургас, където през 2009 година бях делегат на Конгреса на СТДБ до мене седна много мила, достолепна жена и ми каза: “Ние, с Вас сме братовчедки”. Зарадвах се, но недоумявах: как така, по каква линия? Открих линията, посочена в книгата, но това, което ме впечатли е, че тази жена вече беше посетила някои от родствениците ни във Варна и имаше желание да пише книга за родното село на предците ни. Тази жена бе инженер Радка Люцканова, потомка на първия заселил се в с. Имрихор българин, както открихме по-късно.

Днес вземам отношение към презентацията на тази книга – един истински тракийски летопис не само като българка преди всичко, а и като потомка по бащина линия на странджански бежанци от с. Голям Дервент. В далечната 1880 година те  поемат едно дълго и мъчително преселение към далечна Добруджа, подложени на непрекъснато насилие и изтребление от турски разбойници, пресичащи безнаказано близката граница с българските земи непосредствено след Освобождението.

Заглавието грабва с енигматичност и краткост. Лагуни, локуми и други пароними мятат към книгата асоциативните си кукички. Според “Речника на чуждите думи” “лакуна” (“вдлъбнатина”) е: 1. Литер. Липсващо изтрито или повредено място в печатан текст или стар ръкопис. 2. Анат. Малка вдлъбнатина; хлътналост. 3. Празно място, нащърбване или дефект.

Предложеният на вниманието на широката читателска аудитория научен труд на Денчо Михов “Въведение в маркучологията” проблематизира една от най-табуираните и болезнени теми на нашето ежедневие – проблемите и решенията, свързани преди всичко с отделителната система на човека. В този смисъл изследването, както се разбира от самия му предмет и въпросите, свързани с него, се характеризира на пръв поглед с особено чувство за неловкост. Темата е изключително плодотворна, но и главоболна (за автора), поради което се налага тук да се изтъкне огромното значение, което ще придобие този труд в контекста на автоматизираното и невротизирано ежедневие на човека въобще.