Е-списание

Тогава секретар на Първичната ни партийна организация беше д-р Христо Найденов. Официалната версия беше, че всички партийни членове независимо от поста, който заемат в административната и обществено-политическата йерархия са равни пред Партията и могат да бъдат критикувани, т.е. да отговарят за делата си. Мнозина бяха се убедили, че едно е на теория, съвсем друго – на практика. И затова малцина – наивни или безразсъдно смели, си позволяваха да критикуват по-висшестоящите. В повечето от случаите си патеха. Такъв е и случаят, за който искам да ви разкажа.

На мое дежурство в Поликлиниката докараха млада жена в тежко, прединфарктно състояние. Какво се беше случило? Преди около месец починал баща й, когото много обичала и тежко понесла загубата. Едва успяла да се поуспокои и днес покрай тях преминала погребална процесия. Покойникът бил от другия край на града, близо до гробищата, но по утвърдена традиция, погребалната процесия минавала от улица на улица – смъртникът да се “прости” с всички по-важни и характерни места. Изведнъж пациентката си припомнила всички подробности, свързани с изпращането на баща й в неговия вечен дом. Сякаш в момента погребвали родния й баща. И тя не издържала – почувствала се зле. Усетила, че не й стига въздух. Появили се силни болки в сърдечната област. Почувствала смъртна опасност и се строполила на земята.

Съобщението по радиото беше кратко: разкрита е заговорническа група, която е имала намерение да снеме по насилствен начин от власт Народното правителство, да откъсне страната от СССР и да я хвърли в хаос. Главният организатор на замисления преврат Иван Тодоров Горуня се е самоубил при опит да бъде арестуван, а неговите сподвижници Цоло Кръстев, генерал Цветко Анев и други са задържани.

Тревога разтърси цялата страна, но особено голяма беше тя във Врачанския окръг и в родните места на Горуня и Цоло Кръстев, съответно селата Горна и Долна Кремена...

Чел съм доста очерци за членове на БКП. Датата на приемането в Партията във всеки един от тях се отбелязваше като най-светъл и щастлив ден в живота на приемания. За всички онези, които безкористно са се стремели да постъпят в Партията, за да отдадат знания, умения и енергия в полза на Родината, това навярно е било точно така. Без съмнение са се радвали от приемането си в БКП и ония, които са се стремели да се облагодетелстват, като се доберат до по-скъпо платена длъжност или да ползват някои привилегии. Аз не само, че не се зарадвах на приемането ми, но то за мен беше истински кошмар.