Бургас, от възникването и до наши дни, е бил известен с различни имена: Поро, Пиргос, Бургас и Анхиало Бургас. Тяхната поява е свързана с географските и природни дадености на залива, където е възникнал града, определящи неговия социален образ, същност и значение на крайморско селище...
Особено продуктивен аспект на изследването е археологията на литературно-медийния разказ. Той изисква да се проследяват хрониките на неговото съчленяване и развитие – от века на Просвещението до съвременната хипермодерност. Необходимо е да се анализират практиките на писане и трансформативните механизми, по които се конструират във времето литературно-медийни модели...
Отношението между журналистиката и литературата е интересувало още О. Уайлд, който афористично твърди, че журналистиката не е четивна, а литературата никой не я чете. Около век по-късно Волфганг Бул задава тревожния въпрос: „Казват, че нямало нищо по-старо от вчерашния вестник. Биха ли могли тогава романът и стихотворението да бъдат по-актуални от вестника, който води всекидневната документация на времето”...
Сред очевидните междутекстови връзки в “Сопотския цикъл” на Вазов – “Хаджи Ахил”, “Чичовци”, “Под игото” и “Нова земя”, обект на интерес в това изследване е боравенето с езика на лудостта, пресемантизиран като език /на желанието за/ свобода в повестта “Чичовци” и романа “Под игото”...
Истерия, неврастения, мания, шизофрения, лудост, старческо слабоумие, нервни тикове, артериосклероза, алкохолизъм, наркомания... Това не е част от съдържанието на учебник по психиатрия, това е само бегло изброяване на различните психически разстройства и патологични състояния на героите по страниците на Димитър-Димовите романи...
Господине Балкански! Шапка ти свалям за всички твои гяволъци и за майсторлъка ти от всяко нещо келепир да измъкнеш, ала за някои неща ще трябва и ти “метан” да направиш...
Какво да ти кажа, мило братче, тишината и безлюдната улица, на която е бащината ни къща, направо ме смазват, ей затова пак сядам да ти пратя едно писъмце по електронната поща. Днес реших да се поразходя из селото с надежда да срещна някого, да усетя, че има живот и тука...
В ранните и в късните поетически произведения на Пейо Яворов, в началната и във финалните творби на “Подир сенките на облаците”, жената присъства с име, назована и идентифицирана е чрез името. Какво е обаче специфичното, характерното, симптоматичното, което стои зад това именуване?
