Е-списание

Дълбок поклон пред родината

преди 10 години 3 months

Родината е близка и скъпа като майката, отъждествяваме я с родното място, родната природа, с миналото, настоящето и бъдещето на народа, който я населява. Родината предизвиква асоциации за забележителни исторически и културни събития, за легендарни герои. Всеки човек има не само дом и семейство, но и Отечество, за което трябва да милее и да работи с всички сили за неговия просперитет. Към такива мисли ни насочва стихосбирката на Ценка Илиева “Светиня”.

Ах, колко е хубаво!

преди 10 години 3 months

Семейството на Петя и Слави Алексиеви от Варна празнуваха две големи събития в своя живот: 70 години от рождението на Петя и 60 години от раждането на семейството им: ЮБИЛЕЙ И ЗЛАТНА СВАТБА! Събра се цялото им многолюдно семейство, в което се вписват, подобно на Олимпийските кръгове, пет кръга: на юбилярите, на трите дъщери: Мими, Краси и Силвия, в чиито семейства израства кръгът на внуците: Николай, Станислав, Муса, Шади, Тарик и най-малкият Пламен. Всички бяха дошли в хотел-ресторант “Бялата къща” – недалеко от морския бряг, да засвидетелствуват своята благодарност, признателност и обич към родителите си и към баба и дядо.

Обичаната и обичаща Петя Алексиева

преди 10 години 3 months
Отляво надясно: Петя Алексиева, Роза Воденичарова, Христина Стоева, Илия Стоев, Ганка Бабадалиева, Йово Неделчев, Румяна Вълчева, Лилия Семова

Родена е на бележита дата – на Първи май 1944 година. Не сме й устройвали лични юбилейни тържества, въпреки че е в центъра на подготовката и провеждането на много такива, посветени на активисти на Дамския клуб при Тракийско дружество “Капитан Петко Войвода” –Варна, чийто несменяем председател е вече 15 години подред. Чествахме Десетата и Петнадесетата година на Клуба...

Езикът на разделението или разделението на езиците

преди 10 години 3 months

По цялата земя имаше един език и един говор… И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а нà, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим[i] там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. (Битие, 11:1,6)

Измеренията на поетическия сън

преди 10 години 3 months

С появата си в края на 1906 г. стихосбирката “Сън за щастие”, от една страна, обогатява жанровия регистър на българската лирика, а от друга – откроява със своите смислови внушения някои от съществените черти на Пенчо-Славейковата поезия...

Буквар по българско похвално слово

преди 10 години 3 months

Човек като отиде при човек... За какво отива човек при другия човек? Да си побъбри за едно-друго, за времето, за цената на хляба, но извън всякакво съмнение – да открие другия. От всеки може да се “купи” нещо, но общуването със знаещия е особено полезно за любопитната, за жадната за знания човешка душа. Не става тъй – при кого сме отишли, за да се насладим на мъдростта му, той какво прави? Отвежда ни при други хора и чрез тях говори за онова, което сме срещали, но за нас останало невидяно...

Азбучно благословение

преди 10 години 3 months

Нека припомним словосъдържанието на нашата азбука: Азъ, Буки, Веде, Глаголи, Добро, Ест, Живети, Дзело, Земли… Всеки българин ще каже, че почти разбира отделните думи. Но дали азбуката е наистина разказ, поучение, напътствие?

Думи за Андрей Германов

преди 10 години 3 months

Веднъж пред университета видях Георги Струмски, Марко Ганчев, Анастас Стоянов, Михаил Берберов – възбудено нещо приказват, махат с ръце. Четири-пет години по-възрастен от тях, върнал се от южната граница (за нас – Иван Давидков, Димитър Дублев, моя милост беше писано “Тримата в сиви шинели”), виждал ги по литературните четения и срещи, горе-долу ги познавах, следях първите им изяви в печата, знаехме се. Спрял се при тях, запомнил малко странното име Германов, ги питам: “А кой е Андрей Германов?”, “Ами ето го!” – сочи ми го Струмски и го видях и самия Андрей: невисок, набит, къдрав, с меко засмени очи, с топла и здрава ръка при запознаването и ръкуването.

Андрей Германов: Приятели фалшиви има, но не и фалшиви врагове

преди 10 години 3 months

И Андрей Германов отдавна е в незнайния свят! Последни минути, последно сбогом, гробът, в който ще потъне Андрей, зее зловещо... И тогава една разплакана жена се втурна към ковчега: Андрей, аз съм твоята сестра Симеонова!... Венецът беше единствената ми опора. Венецът, който с Цвятко Йовчев трябваше да положим върху прясната пръст от габровското дружество на писателите. След писъкът на медицинската сестра, майското слънце се завъртя и омота в клонаците, погледът ми помътня от сълзи, не знаех къде стъпвам, не помня как сме оставили венеца...

За артиста Иван Нанев

преди 10 години 3 months
Иван Нанев (горе, вляво) в постановката на Станчо Станчев "Добрият войник Швейк" по Ярослав Хашек, сезон 1975-1976

За теб, Творецо, е моето похвално слово в Деня на театъра! Докато твоят животворен Дух държи главата ти над водолинията на бурното житейско море – живееш и ще живееш пълноценно. Пишеш и ще пишеш. Защото, както е казано в светото писание, “човекът е смъртен с тялото си, с божествената си материя, но безсмъртен с Духа си. В предишния, в настоящия и в бъдещия живот.”...

Страници