Всички съществуващи теории за човека и света, като и всички религии, поставят като основополагащо начало в разбирането си за човека неговия дуализъм – в целостта му виждат съвкупност от тяло и дух, като организмът изпълнява функцията на “инструмент”, с който духът реализира своите висши цели...
Нескончаема е изобретателността и фантазията, с която съдбата чертае милиарди човешки пътища! С някаква детска наивност Мелиса била убедена, че в затвора отиват само лошите хора. И понеже със сигурност тя била много лоша, за да й се случват само лоши работи, онова безумно лято правела всичко по силите си...
На мама вината й отиваше. Тя се беше родила виновна. Дъщерята невинаги е приветствана с раждането си в определени кръгове на нашия етнос. Тя е била смятана чужда “стока.” За кратко в живота на родителите си. Никой не си правел труда да я научи на друго, освен да е примерна дъщеря, докато стане покорна съпруга.
Той не бил от тези, които много-много мислят. Нито от тези, които прецизно планират. Отдаден на инстинкта си, той дебнел, за да нарани, да нарани така, че да го запомнят. Вече седмица изгубил, следейки момичето и майката. Знаел неизменното им разписание и коя къде е...
С тазгодишния плакет за поезия, проза и литературна критика “Пегас” бе удостоена Наталия Недялкова за поетичната книга “Стихоанализа”. Плакет “Петко Росен” получи Динко Динков за сборника с разкази “Богородични морета”, а плакет “Христо Фотев” – Елена Петрова за стихосбирката “Ето какво”.
Наблюдаван през прозореца, светът е обезателно в рамка – отрязък, събрал един или няколко фрагмента, никога цялото. Но в стиховете на Елена Трендафилова това не е съвсем така. Защото тя е пред своя “Прозорец с корабна семантика”. И вижда не само морето, брега, корабите и есента...
Магията на “Богородични морета” се крие главно в автентичността на разказаното, в уловените спомени на героите, на личните преживявания и общуване на автора с тях, ерудицията му, зареждаща с емоции и познания читателя. Принос има чистият образен и богат език...
Разказите в “Богородични морета” на Динко Динков са всъщност притчи – притчи за хората, обрекли се на морето, притчи за морето, обсебило хората, които го обитават. Мисля, че отдавна не ме срещали такава талантлива книга, всеотдайно и задълбочено изследваща и развълнувано описваща необяснимите и извечни връзки Човек – Море...
