В голям котел, като казан, сложи копанчета от фазан, добави бъбречета от желка, турни листа от зелка, с късчета свинско овкуси...
Обувките на дядо ми които с четки галехме, пред други, дето хвалехме, сега са зейнали, корави, скъсани и изподрани.
От бостана край воденицата откъснах кърска любеница. Отвън е лист-зелена Отвътре – жар-червена.
Хихи, хихи-хихавела! Баба има коси бели. Дядо има коси гъсти. Мама има малки устни...
Уморен от света, смачкан в собствената си бездна, търсейки милостиня отбелязвам звезди, припознавайки се в една.
Кой пръв се е родил на този свят, умът или мъдростта? Кой пръв е бил прободен от варварите на този тъжен свят? Дали това е бил умът, който пръв използвал Слово, или това е била мъдростта, която надхитрила ума!
Под стотици милиони звезди стотици милиони мантри са изречени. Под стотици милиони божествени тела стотици милиони скъпоценности са създадени.
Отгърни свойта страница нова! Нека всяка душа е готова да открие в теб нова пътека. Всеки иска да бъде тя лека.
За Рождество звънят камбани и всеки звън за радост кани. Празнувай ти, земя, празнувай, звъна със благодарност чувай, че Бог се е родил...
Глътка утеха намерих. Мой малък оазис... в теб да се сгушвам, в твоите очи да се взирам...
