Тишина. Същинска нирвана. Дори автомобилите на улицата бяха притихнали. Аулата тръпнеше в очакване на последните му думи. Знанието беше зад ъгъла, ала професорът отлагаше неговото представяне на публиката...
Вонеше на скука от белите плочки на високите стени. Хубавичка дограма с цвят на кафе се открояваше на третия етаж сред останалите прогнили прозорци, от които през работно време надничаха служителите на транспортна фирма и студио за красота, за да споделят опит за негодниците сред клиентелата.
Падението на човеците се състои в това, да загубим самоличността си вследствие на неразумно управление на собствения си елемент огън. Падение е, нашите инстинкти не само да ни предупреждават за беда, а постоянно да бият тревога. Страховете ни да ни превземат. Да презираме културата и традициите един на друг поради неясни причини...
