Е-списание

Размисли за човешкото и божественото в “Лунен възел” на Надежда Колева

преди 5 години 1 седмица

“Лунен възел” е сборник с разсъждения по различни теми от живота. Представени под формата на разкази, мислите на Надежда Колева изграждат една своеобразна философия на нашето битие – кои сме ние, откъде идваме, къде отиваме, има ли Бог и кой всъщност е той, а Дяволът – толкова ли е черен и страшен...

Истинско приятелство

преди 5 години 1 седмица

Намирах се на около петстотин километра западно от Адис Абеба. Пътувах към Иван и Цонка в град Бако. Управлявах малък джип Сузуки Самурай и понеже нямаше път, се движех по компас. Носех им захар, брашно, олио, мляко на прах, консерви и други хранителни продукти, които липсваха в тази далечна област, наречена още зоната на глада...

До теб

преди 5 години 1 седмица

Искам пак да съм до теб
и да искам тебе само.
Искам аз да съм до теб –
едно истинско начало.

Строителят 2

преди 5 години 1 седмица

Люлее майка в люлка сина свиден,
юнашки песни с обич му нарежда.
Лелее тя в сърцето си надежда
да израсте между мъжете виден.

Гълъбите на Александровска

преди 5 години 1 седмица

Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет, извива покрай Военна болница, прелита над Центъра по хигиена, Пулмологията, Кожна клиника и Майчин дом и се появява в небето откъм хирургиите. Гълъбите кацват върху покрива на най-старата сграда на Александровска болница...

Родителите на Иван

преди 5 години 1 седмица

Вървяха срещу мен забързани, приведени, състарени. Отиваха към гробището. Шестдесет и няколко годишни. Той – с дънки, яке и маратонки и фигура на мъж, който обича спорта. Тя – миловидна, с посребрена коса, сплетена на странична плитка и гердан от разноцветни камъни и широка гривна на ръката.

Коледен подарък

преди 5 години 1 седмица

Спомням си я... Десетинагодишна, ниска, слаба, с уморени очи на дете без детство. Всеки ден идваше в клиниката да види майка си. Гледах ги от прозореца на кабинета си – седнали на пейката в двора, прегърнати, притихнали. Майката приглаждаше косата й и отново я притискаше към себе си.

Строителят

преди 5 години 3 седмици

Умират и се раждат дни безкрайни,
но робството безкрайно не остава.
Животът ни не е пътека права.
Със обич се градят темели трайни.

Антиномията хуманоид – човек в поемата “Желязната ръкавица” на Любомир Левчев

преди 5 години 3 седмици

По повод 85 години от рождението на Любомир Левчев. Публикация от книгата на Лалка Павлова “Калейдоскоп”, литературна критика, издателство “Български писател”, 2014 г.

Желязната ръкавица

преди 5 години 3 седмици

Помня –
валеше дъжд.
Прозорецът беше отворен
и влизаха огромни пеперуди...

Страници