Е-списание

Сини карамфили в септември
в градината на дядо Шабо зацъфтяха,
след две години на разсъмване
за раздяла с него се прегърнаха.

Нечий град аз който не познавам
и който изведнъж
е някак същият, през мен разтърсва се
и ляга слаб на майчината гръд.

Устните ми галят моя блян,
а светът им – нежен и засмян
приласкава сладостта ми веща,
със утеха ме посреща
зад потаен, тих паван...

Всичко започва с едно кафе, с жълта есенна улица и с тъмно ноемврийско сърдито небе. Към това художникът авангардист би прибавил обърнат казан за боклук, ситен дъжд с плуващи в него сюрреалистични чадъри...