Стилиян Крумов – журналист, 39 години. Ангел Илиянов – фотограф, 23 години. Седят в кола. Потят се нетърпимо. Заради топлото време, бяха усилили климатика, но той нямаше да ги спаси от жегата. В лявата ръка на журналиста потрепваше бинокъл, в дясната държеше химикалка и розовото си тефтерче...
Баба Мира се събуди на леглото, достатъчно голямо да побира двама. Едно време и побираше двама. Но онова едно време, сега бе станало само прашасали снимки.
Баба Мира беше твърде слаба, за да се изправи веднага...
Ще започна някъде отзад-напред: към края на 2020 г. в бр. 5 на великотърновския в. „Литературен бюлетин“ излезе един от разказите в тази книга – „Китайско злато“, заедно със „Слово за Васил Попов“ от Светла Андреева, посветено на 90-годишнината от рождението и 40 години от смъртта на големия писател. През същата напрегната Ковид-година в 9-а книга на алманах „Любослов“ на Лигата на българските писатели в САЩ и по света се появи и разказът „Лисичета“...
В началото на март мъглите над Балкана се разкъсаха и слънцето напече безцветните покриви на къщите и кооперациите. Излинялата река затече сякаш по-бързо край укрепения със зидария бряг, край старите къщи с покриви, покрити с плочи, под двата нови бетоновоциментови моста.
Стоян Велев седеше пред телевизора онемял. Не че не бе свикнал да мълчи, тук, в затънтеното планинско село, през есента и зимата нямаше никой. То и през лятото селото пустееше, идваха си едва десетина души, но все пак...
Животът беше футбол и футболът се състоеше в чакане. Чакахме да продадем голмайстора ни, за да закърпим бюджета. Чакахме по-добри дни, по-добри резултати. Чакахме някой ден да излезем от трета дивизия. За целта ходехме по врачки. Палехме свещи. Носехме амулети. Фланелката на “Атлетико” ...
