Коя всъщност е Бастет? “Легендата” започва от петото хилядолетие преди Христа, достига и подминава нашето съвремие. Действието се развива няколко десетилетия напред във времето. Минало, пренесено в бъдещето, надживяло настоящето.
„Вече съм само минало“ е вторият роман на Любляна Славенина, обещаното от авторката продължение на „Нямаше Бог за нея“. Тук отново срещаме Кая, главната героиня, но вече една различна Кая – няколко години по-късно тя е израснала и изцяло променена...
Аз съм един обикновен стол. Най-обикновен стол от едно крайморско лятно кино. Някога бях зелен, сега съм сив. Сигурно си мислите, че ще започна да ви се оплаквам – краката ми са ръждясали, седалката ми е счупена, а облегалката ми е изкривена...
С Томата се запознах на кораба “Първи май”, бившия “Княгиня Евдокия”. Корабът бе придаден към една геоложка експедиция – вземаха проби от дъното на Несебърския залив за магнетит...
Сънувах, че се намирам в някаква стая, пълна с хора. Носеше се тревожен шепот, погледите бяха насочени към центъра на помещението. Там имаше ковчег. Един от присъстващите размести цветята и повдигна трупа до седнало положение. Погледнах го със страх...
Дон Родриго примижа от удоволствие, млясна с беззъбата си уста и бавно постави чашката, сякаш се страхуваше да не разлее някоя капка. Облегна се и положи ръце върху масата. Дланите надолу, пръстите леко разтворени. Човек без задни мисли, казах си, докато го наблюдавах с любопитство...
Георги Димитров Георгиев (с псевд. ГеоргиЕВ Д.) е роден на 27 септември 1996 г. в гр. Бургас. Завършва Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна. Пише поезия, а впоследствие и проза. Има отличия в редица национални литературни конкурси...
Ако не миришеш на “Pino silvestre”, ако нямаш платненки “шанхайки” и ако не носиш дънки “Super rifle”, тогиз не си никакъв гъзар. Така беше навремето. На струмишкото стъргало имаше засадени два реда липи и маслини, които ухаеха невероятно, докато цъфтят...
Слънцето целуваше с парещите си лъчи всичко, до което се докосне. Капчиците пот с всяко движение се пускаха от тялото, за да се вкопчат в чуждото. Толкова много плът...
