Сила незнайна в мен се всели, сила далечна от непознати деди. Вся живот в мен и като че ли – изправих се да посрещна идните дни.
За вечно недоволните, бесни на света, имащи всичко, но водещи война.
От самото начало виждахме края. Това бе лудост, сякаш омая!
Целувам те с очите – не с устата! Прегръщам те с очите, не с ръцете! Обичам те, както тревата обича водата – без теб ще се загубя в джунглата на живота, ще изсъхна, ще умра без следа.
Аз искам тази нощ да бъда с теб, да галиш моите коси, да ме докосваш тихо с ръце, да бъда галено дете...
понякога ще идвам във съня ти но няма да си тръгвам не ще нагледам се и една единствена целувка не би била достатъчна
На щастието да почина, спокойна да облегна глава. Без тежки въздишки, без сълзи да започва деня ми и без тях да свършва нощта.
Нещо в теб. Нещо в начина, по който се движиш. Нещо в начина, по който говориш. Аромата ти. Звуците ти под допира ми.
Разбивайки се в скалите, изтощена, наранена, пропита от сълзи, не усещам болка, докато троша костите си.
блъскам се в скалите усещам те в гърдите си спри да пееш вече кървят ушите ми
