Froh
Наполовина заснежени хълмове,
които са разбъркали вселената.
Разтърсващо студът побърква ме,
нагоре още трябва да погледам.
Проскубаните птици кацат косо
върху безлистните отдавна букове.
А спомени прорязващо излитат,
оставят безнадеждни бели трупове.
Гърми отнякъде пресипнало
едно хоро на хората от друго време.
Създали сме решения и истини,
които са различно измерение.
Наполовина заснежени хълмове.
Зората тръгва по пътеката нагоре.
Васал на огъня е онзи черен корен,
а няма как без огън да се мръкне.
Студена, радостта ликува тъжно.
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------