Не искам да чуваш добре

Не искам да чуваш добре

Не искам да чуваш добре
как дълго сълзата се рони,
как спи наранено дете,
как птиче се беси сред клони.

Не слушай! Не всичко е песен.
Задъхано гаснат звезди
над буквите в стария вестник –
следи от човешки войни.

Мълчиш, уморен си да слушаш
химерно как дните вървят.
Животът е слама и пушек,
в юмруци умира гневът.

Но вярвай ми днес не си струва!
Светът е препълнен с джуджета,
които любов си купуват.
Не слушай! Пази си сърцето!

Сега е добре да сме глухи
и неми, и слепи дори.
И чак щом най-грозното рухне
ще чуем как люляк цъфти.