Любов с вкус на череши
Онази любов с вкус на зрели череши
все още напролет съня ми краде,
все още ме чака съдбовно предрèшена,
звездите оронила в мойте нозе.
Онази любов пак разстила чаршафи,
в зелено бродирани точно за мене,
а после, смалена до лешник, ми маха
и сбогом си взема, и реже ми вените.
Обличам за нея сатенена риза
и слагам на масата купа с череши.
Тя идва, от кладата жертвено слиза
разкаяно-грешна, светица и вещица.