Цветна

С Атанасия се запознахме задочно, но по-най-верния начин за едно приятелство – чрез думите. Не онези, зад които няма дела, а думите, които ми разкриха поетичната ѝ душа и жаждата ѝ за доброто и красивото.

Признавам си, бях респектирана от непоколебимата ѝ вяра. Ще респектира и теб, драги читателю, защото идеята за упованието в Бог прозира във всеки написан ред.

Как точно посланията ѝ заживяха заедно между тези две корици си е наш процес – автор и редактор – и няма да ви занимавам с това. Ще кажа само, че не знам какво и колко дадох с моите настоявания за метафора и ритъм, но... много взех. Взех от съкровищата на извисената ѝ душа, която умее да прощава. Видях любовта като една огромна прегръдка, по-голяма от интимните преживявания и в същото време – невръстна – като невинно и усмихнато дете.

Наистина е цветна тази Атанасия. И не защото животът е бил песен, а защото така е преработила разочарованията и срещите с отрицателни енергии, че в крайна сметка почти алхимично е получила чиста проба Любов. Любов за раздаване. Защото, ако стои в чекмеджето у дома за собствена консумация, тази любов ще посърне.

Събрахме поетичните текстове, но ако на последните страници се срещнете с един драматичен разказ – не е грешка, и не е случайно. Заявка е, че те очаква и нова среща – с разказвача Атанасия. Аз... надникнах, но ще си мълча.

Сега ти предстои този празник – срещата с цветната душа на Атанасия. В едно съм сигурна – като затвориш последната страница, може да имаш всякакви вкусове, да те спъне стихотворение, да не е твоята метафора, да си представяш друго художествено развитие в разказа ѝ, но... непременно ще осъмнеш по-чувствителен и добър. Защото така прави любовта – учи, без да осъжда и прегръща, дори когато още не си готов за тази прегръдка.

На добър час!

От редактора

-----------------