Звезда

Звезда

Ако хвърля звезда във безкрая,
кой ще може да я улови,
сътворявайки в себе си рая
на отново родени мечти?

Ако утре превърна се в камък,
кой ще седне след дългия бяг
да запали до мен малък пламък
с водорасли от морския бряг?

Като птици заспивайки, устните
сричат Фотев в пейзажна мъгла.
Не събуждайте враните, пустите,
че изграчат ли мойте утра,

ще поема след тях по первазите
с непрозрените свои сърца.
Тишината във мен на талази
ще се стича – възчерна смола.

Ако утре поискам от нищото
сътворение, стих, синева,
кой ще трепне от смисъл разлистен
в непоискана своя съдба.

Ако утре звездите в безкрая
не изгреят пак в нашто небе,
ще сънувам завинаги рая
непоискан – на твойто сърце.