Мечтата на Клаудия и други приказни истории

Мечтата на Клаудия и други приказни истории
Приказки
В книгата са използвани рисунки на деца от Ателие по рисуване и приложни изкуства, НЧ “Просвета – 1927”, с ръководител арт педагог Вили Колева

----------------

Художникът, които обичаше патици

В подножието на красив планински хребет течеше кротко малка рекичка. Всеки ден момчета от близкото селце хвърляха в нея въдици и надвечер се връщаха с пълни кофи с риба.

На полянката под хребета пасяха овце, кози и крави. Всяка сутрин ято бели патици прелиташе от селото и веднага се гмуркаше в реката. Водеше ги беловлас старец. Опънал статив на височинката, на малко столче той рисуваше, захласнат от красотата на рекичката, полянката, тревата и аромата на билките. Присвил очи и с едно вътрешно вдъхновение улавяше голямата прелест на природата. Не след дълго на платното му оживяваха приказни картини: бели патици плуваха в реката, наредени в шпалир; зелена морава, на която кротко пасяха овце, коне, крави... Върху платното те бяха като живи.

Възрастният художник се отдаваше на работата си всецяло. Когато слънцето се скриеше зад хребета, той прибираше статива си и заедно с любимите си патици тръгваше към село. Жена му – баба Дана отваряше голямата дървена порта и патиците с весел крясък огласяха големия селски двор.

Къщата, в която живееше художникът, бе малка, но подредена с вкус. В нея имаше само две стаи: в голямата стая бяха подредени картините, рисувани през дългия му живот – платна с портрети, сред които беше този на починалия му син, пейзажи, красиви цветя... Картината на селската църква с камбанарията и кръста най-отгоре беше на лично място в колекцията му. В другата стая съпрузите спяха и се хранеха.

Много често гости от чужбина посещаваха стария художник. Те се любуваха на картините му и искаха да купят някоя от тях. Но той не искаше да се разделя с никоя. Даже когато правеше изложби в чужбина, пак не ги продаваше – толкова бяха скъпи на сърцето му. Картините му бяха като деца, каквито художникът нямаше. Старецът им говореше нежно, милваше ги, почистваше ги от прах всеки ден.

Веднъж, уморен от ежедневните грижи, старият художник се беше унесъл в дълбок сън. Към полунощ го събуди мирис на пушек. Скочи уплашен, но в стаята не се виждаше нищо. Гъст дим бе обхванал всичко и го давеше.

“Дядо, ставай, пожар” – едва промълви баба Дана и се свлече на земята. Цялата къща гореше. Гореше и сухата трева на двора. Първата мисъл, споходила художника, бе да спаси любимите си патици. Той отвори портата и ги напъди навън. Чак тогава взе на ръце съпругата си, изнесе я навън и се зае да спасява картините си.

Бяха дошли съседи да помагат и да носят вода. Заедно потушиха пожара, а и никой не пострада.

След тази случка художникът се бе уверил, че най-скъпи за него са любимите бели патици, картините – труд на целия му живот и спътницата в дните му баба Дана.

За себе си той не мислеше – беше изживял и нарисувал живота си.

----------------