Да умреш като птиците – в родината

Историята на всеки народ е свята. Тя трябва да се съхранява. В нея има и добри, и лоши събития. Но единствено историята ги помни.

Нашето поколение няма да забрави историческите събития през периода 1985 – 1989 година, когато една част от народа ни, подлъган от богатството на своята “прародина – Турция”, тръгна към нея с големи надежди и очаквания.

Но изградената пирамида от очаквания се сгромоляса с трясък. Сблъсъкът с “другия свят” изтрезви българските турци. След време те ще си спомнят за разочарованията и униженията си там.

Родината не се избира. Тя е единствена и завинаги!

---------------

Възродителният процес е едно обективно явление в живота на българския народ. Той е резултат на една от най-трагичните последици на османското робство – разделение на българското население по религиозен признак на християни и мюсюлмани и обособяване на туркоезичните българи в нова етническа общност.

Възродителният процес е инстинкт за самосъхранение на българската нация, която вижда в обособяването на отделните групи от населението заплаха за своето бъдеще. Той е съпротива на независим и свободен народ срещу имперските амбиции на една по-голяма и по-силна съседна държава, която се опитва да налага своята воля в живота на българския народ. Възродителният процес отразява логиката на развитието на нашия народ след Освобождението и нищо не може да го спре.

Така че опитът на Тодор Живков по един радикален начин да разреши най-тежкия ни национален проблем е оправдан от историците като желание да се преодолеят последиците от турското робство и на базата на общия произход да се търси единство и отчуждение в религиозно и етническо отношение на групи от българското население.

Той е оправдан и икономически, защото държавата ни е отделяла огромни средства за развитието на това население и то е подбуждано от чужда държава да напусне страната ни и да отиде да живее другаде.

Той е оправдан и духовно, доколкото се стреми да преодолее културните различия между двете общности и да ги обедини в рамките на единна нация.

Всъщност в историята на България има още един подобен случай, когато един държавен деец смело взема решение към проблем, касаещ единството и бъдещето на българския народ. Това е покръстването, извършено от княз Борис през 865 година. Тогава на територията на България живеят икономически и политически обвързани славяни и прабългари. Те живеят вече две столетия заедно.

От своя страна хан Крум ги изравнява политически, като въвежда общи за тях закони. Той въвежда общо облекло – аварското, с което е искал да премахне всяко външно отличие между българи и славяни.

---------------

Много отдавна бях готова да напиша тази книга. Бях в дълг към част от българското общество – българските етнически турци, с които по стечение на обстоятелствата живях и живея все още.

Видях този народ като жертва на дребни сметки, правени от велики сили. Видях усилията му в рамките на дадените му възможности да се освободи от последиците на петвековното му робство. Видях истинския му хъс за самосъхранение.

Разбрах, че митът за насилието му е измислен от определени сили, които искат да вменят на българския народ вина за възродителния процес.

Разбрах и нещо друго – доколкото има в дадено явление принуда и насилие, то те са оправдани щом стават в името на по-висши цели, каквато е оцеляването на нацията. Това е логиката на историята.

И още нещо разбрах: много скоро ще се извърши преоценка на Възродителния процес. Това ще бъде преоценка не на историците, а на народа ни, защото без нея той няма да може да направи самостоятелна стъпка към националната си консолидация и единство, които обективно са необходими, ако искаме да защитим своите интереси да съществуваме като нация.

Авторът

---------------