Някога, след време, след времената, когато и тази цивилизация се превърне в кратко изречение във Вселенската енциклопедия, а може би дори в кратка дума или просто символ, много от важните неща, толкова умни, сериозни, глобални и структуроопределящи, ще изгубят своя смисъл.
Канарите, раздробени от времето, ще се компресират в една песъчинка.
Славата, суетата, самолюбието и сребролюбието ще се превърнат в песъчинка.
Болните амбиции ще оздравеят и ще се превърнат в песъчинка.
И пясъчният часовник, който отмерва времето, ще се счупи и натрошените му стъкла ще се смесят с песъчинките.
Всички думи по света – изречени и неназовани, ще се превърнат в песъчинки.
В хиляди, сгорещени от слънцето песъчинки, по които тича щастливо и усмихнато дете.
Дете, което не се бои да строи пясъчни замъци, които само след миг ще бъдат отнесени от морската вълна. Вълната, която след миг ще се разбие в морския бряг и ще я попие пясъкът. До последната капка.
И пясъкът ще си отиде. Но ще остане Усмивката.
С безброй усмивки в нея на всички някогашни, сегашни и предстоящи строители на пясъчни замъци и въздушни кули.