Мария Кехайова е родена на 4 март 1964 година в Бургас. Завършва прогимназия в училище “Васил Априлов” и кандидатства в Немската езикова гимназия “Вилхелм Пик”. На приемните изпити постига блестящ успех с отговор на литературен въпрос по разказа “По жицата” на Йордан Йовков. Висшето си образование завършва в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, след което се завръща в родния си град и започва работа като редактор в Агенция “Булгарреклама”.
Работи последователно във вестниците “Бургас днес” и “Бургас днес и утре”. После става кореспондент за пловдивския вестник “Денят”, а от 1991 година е кореспондент на вестник “Труд”. Повече от десет години е отговорен редактор на морското издание на вестника “Морски Труд”, чиято редакция се помещава на ул. “Лермонтов”, по- късно на пл. “Царица Йоанна” 11-13.
Като ученичка в Немската гимназия пише стихове и пиеса за 16-годишните, които са четени от съученичките й. По думите й, стихчетата, написани на листчета в час, се разпространявали между момичетата и те много ги харесвали, но не за друго, а защото всички били влюбени, а строфите били естествено за любов.
Като студентка е била в редакцията на вестник “Софийски университет”, чийто главен редактор тогава е проф. Боян Биолчев.
Вече като журналист и отговорен редактор на „Морски Труд” издава стихосбирката “Сок от диня”, но както сама казва, само за да направи опит в стихоплетството. Споделя, че истинското предизвикателство за нея е прозата. Да се направи хубав разказ обаче е много, много трудно майсторство, но пък журналистиката й помага да се престраши и тя написва първата си книга с разкази “Сафрид сопрано: Магическият портал”.
Повод за смелата крачка в прозата става разказ на Георги Бърдаров, който я предизвиква да напише спомените си за едно магично място – странджанското село Вършило. Мистичните села на още по-мистичната Странджа планина са малко познати. В техните уникални обитатели тя вижда правилните хора, които я повеждат през един портал в миналото и тя написва всичко, което вижда през него.
Авторът няма публикации все още.