Вечер в Пантанао
В такава нощ и лудите заспиват.
Слънце ли, луна ли ми танцува.
В небето само виждам звездите как умират.
Време за любов или сбогуване.
Жаден вятър свири на кавали и не спира
сенките са в тръпка и седянка.
От джаза на нощта се прави черна бира
и чудото се крие в бяла сянка.
А ти, животе мой, предлагаш ми отрова
и ласка за безсмъртие в другата си длан...
В такава звездна нощ молитвата е огън
и аз политнах вече и нито тук, ни там.
Не искам вечността, това е много време.
Ще легна сред тревата и дявол да ни вземе...