Накрая

Дата: 
понеделник, 5 February, 2024
Категория: 

Накрая

Седя на пясъка студен.
Вълните разбиват се в скалите.
Аз гледам с поглед уморен.
Потънали в морето са мечтите.

Последният слънчев лъч се скри
зад синьото, тихо море.
Само една звездица искри
в необятното, черно небе.

Аз се взирам в тишината,
но чувам само морските вълни.
С празен поглед гледам далечината,
но виждам само безброй сълзи.

Аз викам, но чува ли ме някой?
Къде са всички, а щастието къде е?
Без сили, без надежда чакам
да дойде то за малко и при мене.

Една сълза тихо се отронва
от отчаяните тъжни очи.
Една изгубена душа горещо се моли
да не страда, а завинаги да замълчи.

В тишината писък се разнася.
Една вълна с трясък се разби,
един гълъб в небесата се понася,
едно сърце на парчета се строши.

 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите