Количка
Преоткрити в словото. Съвременни писатели в превод на Наталия Недялкова
„Преоткрити в словото“. Така се нарича наскоро издадената от изд. „Либра Скорп“ – Бургас, 2024 г. антология с подзаглавие „Съвременни писатели в превод на Наталия Недялкова“.
Самата Натали, отдавна известна утвърдена поетеса не само у нас, във встъпителните си думи отбелязва:
„Личното творчество, разбира се, е нещо прекрасно, то е начин да изразиш себе си и своята представа за света – и външния, и вътрешния. Но по-голямо предизвикателство е да направиш съпричастна читателската аудитория с красотата на други творчески светове. В този смисъл преводът се превърна в онзи вълшебен ключ, който отвори и продължава да отваря врати към други Вселени.“
А в своите размисли под надслов „Когато литературата е празник“ Роза Боянова споделя:
„Да откриеш приятел на фестивал е чудесно, но да го преоткриеш, превеждайки стиховете му, е още по-вълнуващо. Защото той те е пуснал в своите тайни творчески лаборатории и ти е позволил най-голямата близост – да му станеш съавтор, да преживееш неговите вълнения, но да ги назовеш със звучността на твоята реч. Това е удивлението на откривателя, който изрича на своя език нечия друга душа. Затова Наталия Недялкова в своята първа антология е събрала над 100 стихотворения и есета на 42 автори от 15 страни, преведени от 9 езика.“
Споменатите държави, от които са майсторите на словото, са Полша, Република Северна Македония, Индия, Чехия, Хърватия, Сърбия, Турция, Черна гора, Монголия, Словения, Испания, Нидерландия, Гърция, Албания, Словения. Но колкото и впечатляващ да е широкият географски ареал, върху който поставя акцента на подбора си Натали, толкова значим е и самият смисъл на поднесените текстове. Те несъмнено са грижливо подбирани от цялостната тематично-емоционална гама на Неда Гаврич, Хусто Хорхе Падрон, Гьорги Калайджиев, Родолюб Чорич, Стоян Тарапуза, Лана Деркач, Литов (Леетив) Намдаг Жанчивин (също и илюстратор на книгата), Агнешка Яжембовска, Антарипа Дев Парашар, Бронислава Волкова, Валерио Орлич и т.н., и т.н.
Няма съмнение, че преводачката се е стремила да вникне в психологическата нагласа на творците, чиито пера представя. На естетиката, която изповядват, пречупена през съвременния им светоглед в различни краища на планетата. И тяхната индивидуалност на лирическото послание, като мраморен къс в общ художествен градеж, се споява в общо мащабно морално послание към човечеството. В осъвременени скрижали за смисъла на добротата; на живота като еднократна даденост на тленния индивид във вечния ход на времето; за цивилизационната икона, пред която се прекланяме с надежда да успокои нашите съмнения, терзания и вътрешни противоречия.
В този ред на мисли, с усета на проницателен събеседник, Натали ни дарява чрез антологията с букет от философски прозрения. Които сама, чрез блестящия си превод, е моделирала в красив, подканящ към размисъл образец на словесното майсторство. Или, ако надникнем в „Светлината слага трапеза“ на хърватския автор Давор Шалат, то
Светлината изследва дъното на всички създания,
изрича неизречимите им имена,
с които те се превръщат във вечни.
Заслепяват теб през целия ти живот,
чрез отражението на слънцето върху очилата,
откакто капката светлина
е паднала в морето на твоето раждане.
И най-дълбоките пещери предават на деня
най-древните си черти и резки,
слепите човешки риби
алчно поглъщат сияние вместо вода.
Светлината слага трапеза за всички същества
и превръща виното
в синя небесна кръв.
Още много може да се споделя за „Преоткрити в словото“, но една антология говори сама за себе си тогава, когато е четена с разума и сърцето. Тази книга е несъмнено и важно допълнение за съвременната българска литература и ново, по-високо стъпало в следващото творческо развитие на Натали, за която можем сърдечно да я поздравим...
Иска ми се обаче, на финал и на фона на този великолепен сборник, да споделя нещичко за съвременната българска литература. От една страна, тя продължава да се дави в мътния порой от чуждестранни образци, подбрани за превод и издаване по волята на оня, що клати гората. Че се търси бързата пласментна печалба за сметка на читателските потребности, е повече от ясно. От друга страна тук, у нас, клокочи мъртвото вълнение от книжчици на нашенски Пишурковци, за които философска нагласа, нравствен мироглед, тематичен подбор и естетическо въздействие са празни понятия. Важно е безсмисленото редене на думи (за римувана лирика и дума не става) и платеното венцехвалене от също така кухи пишман критици. Става дума, както са се изразявали древните исихасти, за чиста проба пъпосмотрителство. Е, времето и тях ще изтрие с безпощадната си забрава, за жалост – не сега и не веднага.
И още: много често с чисто нашенското си чуждопоклонство мълвим с пресъхнали от възторг устни: „Е, това е българският Марк Твен! Българската Емили Дикинсън! Българският Хикс, Игрек, Зет! Българските еди кои си, е-е-е!“ За Вазов, Йовков, Елин Пелин, Дора Габе и други от по-ново време нищо не мълвим: те не са изповядвали още тогава евроатлантическите ценности, затова и сега не са „актуални“. Защото, както се вижда, с неясните поне за мен ценности, лягаме и ставаме и даже ходим до тоалетната. Другото, традиционното, изконно българското, красивото, завещаното ни от златни талантливи пера, ряпа да яде. Както впрочем я яде и липсващият вече в ХХI век национален български идеал, за който никой високопоставен готованец не приказва. А че няма да чуем никога, например отвъд океана, възглас от рода на „Това е американският Емилиян Станев! Това е английската Багряна!“, например, си е повече от ясно.
Но, нека се върнем към красивата антология на Наталия Недялкова – по прецизността на подбора си и брилянтните си преводи тя е образец на много идейни, интелектуални и естетически достижения. И пример за много зрящи слепци, подвизаващи се незаслужено години и години в равнините на красивото. Радваме се, че „Преоткрити в словото“ е вече пред нас и добронамерено пожелаваме на съставителката и чудесна поетеса Натали нови полети на мисълта, реализирани във вълнуващи страници...
------------
„Преоткрити в словото. Съвременни писатели в превод на Наталия Недялкова“, поетична антология, съставител Наталия Недялкова, изд. „Либра Скорп“, Б., 2024.
------------
Издателство
“Либра Скорп”