Често при многобройните ни разговори се питам: “ Откъде тази уникална осведоменост по много и най-разнообразни теми и това желание да сподели знанията си по всички въпроси, към които събеседникът му е проявил интерес? Как е успял да съхрани на тази благословена възраст свежестта и услужливостта на паметта, която не му изневерява дори и тогава, когато е прекарал тежка операция? Как остана верен на своите социалистически убеждения, въпреки повратностите на живота и обрата в политиката на страната ни? И не само на нашата. Лявата идея е неговото верую и на нея авторът, д-р Рачо Рачев, посвещава настоящата книга. Публикациите му, били те авторски или преводни материали, са пропити от силна вяра в правилността на идеите и с голяма болка, дори остро осъждане на онези, които с неправомерното им претворяване в живота са спомогнали да се дискредитират идеите и да се откъсне от тях значителна част от народните маси, които са се усъмнили в правотата им.
Въпреки че отдавна е намерил своето място в живота и се е реализирал в не една област от обществено-политическите прояви, той и днес търси поприще, където да приложи знанията си и да убеждава в правотата на идейните си убеждения. Ту с камера в ръка, ту пред пишещата машина, ту с живо слово д-р Рачо Рачев, или чичо Рачо, както той се представя пред по-младите от него, е запечатал върху филмовата лента, върху белия лист или направо в паметта и сърцата на събеседниците си, ако не хиляди, то няколко стотици, впечатляващи епизоди от бурно развиващия се живот, за да ги предаде безвъзмездно или на съпартийците си от БСП и БАС, или на Тракийското дружество, към дейността на което, поради тракийския произход на тъщата си баба Данка и на съпругата си Танка, беше пристрастен в продължение на няколко години. За тракийци той засне и предаде на Варненското тракийско дружество около десетина тричасови касети със записи от Петрова нива, от Тракийската чешма край Аксаково, от прояви в Дом “Тракия” …
На често задавания въпрос – кое крепи този неуморим човек и му дава сили да бъде неизчерпаем извор на знания и на несломима вяра – си отговарям така: Стремежът да бъде полезен, да живее активно и целенасочено, без да изпада в дребнавостите, които често животът ни поднася, обичта му към хората. Стремежът му към Живота. А животът ражда живот. И не на последно място спокойствието, което му гарантира неговата спътница в живота, семейството му, както и приятелското обкръжение.
Предлагаме книгата – искра “От жаравата на историята” и като ви отправяме “Покана за гости”, ви пожелаваме приятно четиво.
---------------------
Уводни думи към книгата “От жаравата на историята”
По професия съм лекар. Решението ми да сътруднича на в-к “Варненска дума” дойде съвсем неочаквано. Поканен бях от тогавашния главен редактор Йово Неделчев да участвам в списването на вестника със собствени и преводни материали. И ето 12 години присъствам на страниците на левия печат във Варна.
Основната тема, която ме занимава, е за мира, за войната и за революциите, както и огромният принос на Георги Димитров в теорията и практиката на работническото движение. От левия немски печат превеждам статии, които изразяват становищата на видни представители на марксическата мисъл по цял свят. Чрез тях се стремя да разширявам и обогатявам своя мироглед и този на съпартийците си. Те укрепват вярата ми в бъдещето на социалистическата идея.
На 83 годишна възраст съм, но желанието ми да пиша не е секнало. Затова и последният превод, поместен в тази книга, е буквално няколко дни преди отпечатването й.
Изказвам най-искрената си благодарност на семейството си, което ме разбира и подкрепя, на редакторите на вестниците “Варненска дума” и “Времена”, на авторите на карикатурите и на статиите, които превеждам, както и на читателите, които ще проявят интерес към книгата ми, на редактора и на екипа, осъществил издаването й.
С тебе, драги читателю, желая да станем приятели.
Авторът (2004 г.)
---------------------
Живя един такъв човек
Сигурно ще ни попитате КАКЪВ?
Необикновен, оригинален, всеотдаен, работлив, верен, неотстъпчив, добър, отзивчив, културен, изучен, лекар, ГОЛЯМ ЧОВЕК!
Живя 90 години и преди 3 години напусна този Божи свят. Десет години назад се връщаме към преводите, които правеше от левия немски пичат, а те звучат и днес така АКТУАЛНО. Положи много усилия да ги преведе, да ги подготвя за печат, да заделя средства…
А ние? Оставихме преводите в чанта в килера, в компютъра, на флашка, а някои просто УНИЩОЖИХМЕ. Той мечтаеше да напише книга със заглавие: “ОТ АЛБУМА НА СПОМЕНИТЕ”. Защо не се опитам да я напише В НЕГОВА ПАМЕТ? Но, дали на тези години ще успея? Най-малкото ще изпратя всичко написано за него и от него, което съм запазила, на г-н Денчо Михов в издателство “Либра Скорп”, който е така отзивчив!