Буш тръби безпощадно обкръжение и унищожаване на Иран

Сриването на шахския режим в Иран с ислямската революция през 1979 година за САЩ – администрацията, означаваше геостратегическа катастрофа. Непокорните, непослушни молли (молла – мохамедански учен/богослов/, съдник), макар и до днес непопулярни, омразни на голяма част от населението, са пречка за претенциите на САЩ за господство върху властта в Иран. Между другото, ЩАТИТЕ си “присвояват” правото за привилегирован достъп до петролните извори в Близкия и Среден Изток. Американският монополистичен капитал не се отказва от опитите си за сваляне на господстващия режим и както в Ирак, да предприема “нов старт”, използвайки предимствата си като окупационна власт, в гръб да осъществи успешно едно неколониално разграбване в Иран.

В мерника на Вашингтон попада една от “грозните”, “опасните” държави, която се “домогва до атомното оръжие и подкрепя международния тероризъм”. В началото на мандата си, президентът Буш се побоя да свали властта на моллите в Иран с военна сила. Остави иранците сами да си “оправят” “смяната на режима”, но те и досега, въпреки неприкритото провеждане на масивната финансова и личностна подкрепа, не са се “оправили” още.

От 22 ноември 2004 година след изнудващи преговори с европейското “Трио”, Иран преустанови програмата си за ураново обогатяване. Преговорите на това “Трио” – Англия, Франция и Германия с Техеран са нагледен пример за целесъобразно разпределение на задачите между САЩ и Европа: докато САЩ “открито държи” на изричното си военно волеизявление за превантивен удар срещу иранските атомни инсталации, евентуално и чрез израелски атомен удар, то европейските правителства се опитват чрез икономическа “заинтересованост” да размекнат, да доведат до послушание иранските молли. Запланувана била търговска спогодба с Европейския съюз, също и доставката на ядрено гориво за иранската атомна централа в Бусхер, за която, разбира се, не отговаря “Триото”, а Русия. Тази доставка била предварително твърдо договорена с Русия.

Непосредствено след влизане в сила на едностранното задължение за Иран, шефът на централното командване за Близкия и Среден Изток генерал Джон Абисайд добави и предупреди иранското ръководство: “Никой никога да не подценява ударната сила на САЩ по вода и въздух.”, отговаряйки на въпроса дали неговата страна, с оглед на масивното заангажиране на войските в Ирак, разполага със средства да изнесе тежестта на един конфликт с Иран. Към това той прибави: “Ние притежаваме невероятна мощ”.

А “най-верният приятел” на Буш, външният министър на ГФР Йошка Фишер, неотдавна с борбен призив, отнасящ се за Иран, писа във вестник “Щерн”: “Ние трябва да модернизираме целия регион, да въведем арабско-ислямския свят в политическото глобализиране”. Това отношение очебийно е така залегнало у германските управляващи, че на тях не е направило никакво впечатление подобно формулиране, изразяващо дръзка самонадеяност, издаваща скрита тенденция за узурпация и че е цинизъм, глупост или и двете заедно, когато Фишер настоява Иран да се откаже от производството на обогатен уран, но това да стане по “собствено разбиране”. Водените лично от него с особена дързост преговори, при възможно най-масивна военна заплаха, представляват не дипломация, а съвсем открито изнудване.

Най-напред Техеран прие това изнудване без да иска насрещна услуга. Моллите, обаче, не могат да угодят на Буш. САЩ продължават да поставят следващите си искания и претенции. Например, иранските ракети биха били една благодарна тема. Естествените интереси на Иран и исторически възникналите връзки между шиитите в Ирак и Иран биха били следващата тема без да се изключва постоянната – “международния тероризъм”. Не бива да се “опасяваме”, че предтекстите за подбуждане на конфронтацията биха могли да изхождат от Вашингтон.

Действащата в дълбока нелегалност в Иран и в изгнание ТУДЕХ-партия осъжда “заплахите за САЩ, както и най-реакционните сили в Иран, които служат на САЩ като предтекст за оказване на натиска им върху инакомислещите”. Партията е най-старата демократична политическа сила на Иран. Основана през 1941 година и най-брутално преследвана през режима на Шаха, през 1983 година бива забранена и сега отново от правителството на моллите, на което тя пак трябваше да плати висок кървав данък. Тя се придържа непоколебимо към марксистките си и интернационални позиции. За актуалната заплаха представителите на ТУДЕХ-партията заявяват: “Понастоящем нашата страна се намира в едно особено трудно положение. Тя се управлява от антинационален, средновековно-реакционен режим, отстраняването на който е предпоставка за едно национално демократично преобразуване на обществото... При тази комплицирана ситуация иранският народ има нужда повече от всякога от солидарността на прогресивните, миролюбиви хора от целия свят.”

Партията характеризира стратегическия съюз на Буш и Шарон като “авантюристичен и опасен за целия регион”. Докато министър Фишер, без никаква обективна причина, насажда страх от Иран и съчинява “заплахи срещу Израел и Европа”/?/, представители на ТУДЕХ в Германия подчертават: “Израел преувеличава влиянието на иранския режим върху радикалните палестинци и с това цели да представи като най-главен отговорник за сблъсъците и конфликтите в окупираните области ислямския режим и в същото време като най-голямата опасност за сигурността на Израел. Загриженост и тревога предизвикват у нас плановете на израелското правителство, които предвиждат нанасяне на военни удари срещу атомни централи и икономически обекти в Иран.” С оглед на острата опасност, ТУДЕХ-партията призовава “всички демократични, прогресивни и национални сили на Иран, обединени, да се борят срещу империалистическия заговор и вътрешната реакция, за да подготвят пътя за радикални промени, а с това да стане възможно едно демократично изграждане”. Партията смята, че “дълг на всички ирански патриоти е да попречат на САЩ и Израел да намерят предтекст за военна инвазия.

в. “Ротфукс”, февруари 2005, брой №85 Автор: Бернд Фишер
(Превод: д-р Рачо Рачев)