История за поета, който не беше пират

Поема (из поетичната книга "33+" (2014 г.)
Дата: 
понеделник, 13 October, 2014
Категория: 

История за поета, който не беше пират

На мъртвите поети, мои приятели

1.
Признах си колко ме боли
Щом проговарят сенките на оживели нощи.
Те ме множат –
побъркани петли
кълват очите ми
на зазоряване.

Дълго не разбирах,
че това пътуване е смърт,
избрана смърт.
“Летящият холандец” е на път –
пращи от стока: хора – сенки,
но търси екипаж;

 А фрегатата ни вече диша:
за плячка,
за преполовена суша,
с преобърната душа
и с половин хриле...
Подписва се под правилата
на Бермудското море –
да ни изпита.
Истините са живот
по-бързотленен.

Няма радост, няма светлина –
фарватерът е диря на акула.

2.
В дяволския лунапарк
Идваме по собствена присъда –
налудничава, проста:
за шивач на речи и обущар на думи
се иска членоразделно слово.
Малцина знаят, че избират –
жив или доволен,
слаб или преситен,
зрящ или продаден
за венеца от хартия.

Маскарадът обикаля
като проказа
палуби, каюти, трюма...
– всеки кряска, гъгне, шушне, мрънка
своята членоразделна мъка.

Но Друг
пълни глинените плочки
с новия завет
и ги заравя.
         Оттогава всяка нощ шептя:
         “Някой търси екипаж...
         От дявола не ме е страх,
         защото имам много да му кажа.”

3.
Крепостта на нашите души
е свършила запасите от сол
и тръгва да суши морета.
... Колко остро бият рибите опашки
по палубата на съвестта
и как пробождат люспите им – вадят нокти,
за да признаем бързо кой ни прати
да отровим истинската смърт с подобие.
         О, колко бавно и дежурно се разтварят
         ножа
         и харпуна
         да се прицелят безразлично в нас...
Рогато се кикоти някой
в тъмното.

В различното и прицелът е лесен.

Още бяхме мъртви
и не знаехме
каква е разликата
между пустиня и море,
между сол и смелост,
между цел и знаме.

Викахме, че ни боли,
за да сме повече от призраци.

Пороите измиваха гнусливо
всичко пъстро и щастливо...
А ние тропахме закани в трюма.
въздухът тежеше като котви –
еднопосочни.
                   А морето е безсолно...

Дори “Летящият холандец” не иска да потъне,
докато ние сме му пристанът.

-----------------

Из "33+"

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите