Една малко изоставена версия

Една малко изоставена версия

Началникът на службата затвори папката със зелени корици, премести я към края на бюрото и енергично стана от стола. Отвори желязната каса и взе друга папка, малко по-малка, но също така зелена на цвят.

– Тук е последният сигнал, получен от оперативните служби по делото за издирване автора на убийството – каза ми той, подавайки един бял лист, изписан с едър, необработен почерк. – Не е за подценяване, но според мен идва в подкрепа на една от версиите, по които работим. Заеми се с проверката.

Поех листа и напуснах кабинета. Затворих се в своя и внимателно прочетох сигнала от добросъвестен гражданин, в който се изнасяше, че непознат мъж, на около 40 години, е закупил от него преди два месеца 100 бали слама. Броил парите веднага на ръка, с еднакви банкноти, почти нови. Сламата извозил с товарна кола, но номера не го е видял, нито познава колите по марки и модели…

– Овчар е човекът, все по гората ходи и не му е до коли да мисли – помислих си на глас, навлякох балтона и излязох из града.

Навън беше студено, духаше морският бриз. Това не ми пречеше да остана верен на навика си да ходя край морето по всяко време на годината. Разхождайки се, успявах да събера мислите си на спокойствие край боровата алея. Миризмата на смола ме упойваше и в същото време ободряваше. Имам си и любима улица, по която отивам до градината. Под нея е и бръснарницата, в която работи бай Андон, моят бръснар. Всъщност не може да се каже точно така, защото ползвам услугите му само за подстригване. Но с удоволствие сядам на стола, а старият майстор с артистична походка и маниери, разделяйки буйната ми коса с три гребена, а с четвъртия и ножицата започваше своята работа. Машинката употребяваше едва накрая.

– Майсторлъкът на бръснаря е в подстригването – казват мнозина. – Всеки може да наточи бръснача и да те обръсне.

Минах край бръснарницата, взех си номерче за ред и навлязох в познатата алея. Беше безлюдно, за разлика от лятото, когато място не остава свободно по пейките. Поех към зоопарка.

Усетих, че пак ме завладяват многото въпроси, които вече два месеца ме терзаят. А е време вече да се затваря кръгът на неизяснените неща. Нито една от вероятните версии не е отпаднала, една се очертава по-ярко, друга за момент остава на заден план. Но всичко трябва да се провери, заедно с оперативните, които също не са спрели.

Вярно е, че понякога не достигат и физическите сили, но място за униние няма – години наред в района няма неразкрито убийство! Например и в това съобщение за покупката на сламата, в което няма нищо нередно и съществено на пръв поглед, заслужава внимание. Не са малко хората, които отглеждат животни в района и имат нужда от слама. Какво от това, че някой някъде е купил слама?

– Плащането все пак е интересно – помислих си на глас – като се свърже с факта, че пострадалият е получил в деня, когато са го видели за последен път, заплатата си.

Касиерката си спомня, че му е дала пачка почти нови пари в банкноти с еднаква стойност. После се явил при съседите си по кошара и казал, че ще обиколи съседните села да търси изчезналите от стадото им три овце. Разпитите на овчарите показаха, че не е минал покрай нито едно от околните стада! Не се събраха никакви доказателства. Къде ли е отишъл тогава? Защо е било необходимо да си създава такова алиби пред колегите си?

Много дни продължи издирването. Ловци, войници, кучета пуснахме из целия район. Но едва преди седмица един ловец видял край брега на морето плуващ труп на мъж. Разпознаването показа, че това е именно въпросният овчар. Бил е сложен в чувал и завързан с тел, а за нея тежести. По мнение на експертите водата е освободила тежестите и трупът изплувал над водата. Съдебният медик даде заключение, че смъртта е настъпила преди около два месеца. Причината е в множество несъвместими с живота рани, нанесени с остър предмет, вероятно брадва или сатър.

Парите в него не бяха намерени!

Неусетно бях поел по уличката към бръснарницата. А там разбрах, че редът ми е минал, но не чаках дълго. Съблякох палтото и седнах пред огледалото. Майсторът започна подготовката за подстригването. Знаеше си работата. Тракането на ножицата и приказките на клиентите за миг ме отърсиха от служебните мисли. Какво ли няма да чуеш в бръснарницата? Направи ми впечатление разказа на един мъж, който имаше голямо насиняване под едното око. Казваше, че е паднал и се ударил. А бай Андон беше лечител на различни кожни заболявания, слагаше и вендузи, и пиявици, да смучат кръв от хора с високо кръвно налягане. Правеше мехлеми по собствени рецепти. И докато другите изразяваха своето съчувствие към пострадалия с насиненото окото и му препоръчваха разни компреси, аз си спомних нещо, което промени първоначалния план за вечерта.

Разплатих се набързо с бръснаря и се запътих към домът на служебния шофьор. Знаех го къде живее, а нямаше телефон. След половин час вече пътувахме към съседното градче. Бързо намерих улицата, прекосих малкото дворче пред хубавата къща и почуках на една от вратите. Показа се жена на средна възраст, облечена в домашен пеньоар. Посочи ми, че трябва да търся на горния етаж лицата, които ме интересуват.

Не се забавих много в стаята, веднага разбрах това, което ме интересуваше.

– Към градската поликлиника – казах на шофьора. – Трябва да проверя истината ли каза жената на Хараламби.

Справката направих лесно – на 11 декември на Хараламби Вълчев е бил направен последен преглед и още същата вечер е заминал на лечение в столицата. Все още е там!

– А сега обратно, на юг от големия град, трябва още тази вечер да се видим с човека, продал сламата!

Шофьорът не обелва дума. Знае какво означава такова категорично решение от моя страна. Минахме край казиното и оттам към околовръстния път. Скоро светлините на града останаха зад нас. Припалих цигара и мислено съставях план за разпита на непознатия човек. В селото запитахме в кръчмата и ни посочиха къща край реката.

– Добър вечер, дядо Неделчо, приемаш ли гости?

Старецът подаде ръка и се отдръпна от прага на вратата.

– Щом сте дошли, заповядайте!

Влязохме в голяма стая, в която ни посрещнаха любопитните очи на двама малчугана.

– На синът са – додаде дядо Неделчо, – младите отидоха на кино, а ние с баба Магда ги гледаме.

– Дядо Неделчо, аз съм следовател и трябва да поговорим малко. Получихме ти писмото и много благодарим. Можеш ли да ми кажеш нещо по-подробно за човека, закупил сламата от тебе?

От съседната стая влезе баба Магда с табличка в ръце. Сложи чашите на масата и наля в тях върла бяла ракия.

– Ха наздраве и добре сте ни дошли! – каза старата жена, отпи глътка и прибра децата оттатък.

Дядо Неделчо сръбна от ракийката, приглади си мустака с ръка и започна да разказва. Но паметта му явно вече беше поотслабнала, много впечатления от този ден бяха избледнели.

– А да забеляза нещо по лицето му? – запитах го внимателно.

Дядо Неделчо се замисли, не бързаше с отговора, мъчеше да си спомни нещо. Най-после категорично каза, че над дясната вежда на купувача имало някакъв белег, но пресен ли е бил или стар, не знае.

Благодарих на дядо Неделчо, сбогувахме се и тръгнахме.

– За днес стига толкова – казах на шофьора. – Карай у дома.

Сутринта с началника на службата обсъдихме всичко ново по случая. Споделих намерението си да искам от прокурора задържане на заподозряното лице под стража. Началникът беше на същото мнение.

А на другия ден пред мен в кабинета вече стоеше лицето, с което трябваше да се срещнем. Привечер отидох при началника и му докладвах признанията му.

– Още тогава, в първия ден на издирването, когато го разпитах устно, ми направи впечатление раната над веждата му. Каза, че паднал и се ударил. Но онази вечер в бръснарницата видях един възрастен мъж с рана от падане. Съвсем друга беше тази рана. Това засили още повече подозренията му. Сега разбирам, че неоправдано тази версия малко поизоставихме. Вече призна, че не е бил сам в онзи ден. Няма къде да ходи, имам документ от поликлиниката – не на 12-ти, а на 11-ти декември е заминал съдружникът му за София. А тогава му повярвахме, не проверихме…

– Вярно е, другите версии взеха връх – вметна началникът, но по-важното е, че все пак разкрихме и това убийство.

В този момент звънна телефона. Обаждаше се началникът на служба “Полиция”.

– Да, да, колега, убиецът е един от съсобствениците на онова малко стадо, което докарали да зимува в района. От кооперацията не им разрешаваха да останат там, защото имаха свои стада. Пострадалият се усъмнил в тях и отишъл право в тяхното стадо да провери за откраднатите овце. Скарали се, сборичкали се, задържаният казва, че е бил замерен с камък и ударен над веждата. Грабнал намиращата се наблизо брадва и замахнал… После го набутал в чувал и го завлякъл до морето, което е на около 300 метра от къшлата… Да, и ние имахме съмнения, както и Вие, но сега имаме и доказателства. Той е закупил сламата от дядо Неделчо, с парите на убития… Намерихме и сапа от брадвата, беше го сменил и укрил, съвсем нов сап, дадохме го на експертиза…

-------------------

Из “Редове от бележника на следователя”, Бургас, 2010 г.

-------------------