Направление фантастика (3): II. Златната епоха

Направление фантастика  (3): II. Златната епоха

Периода 1938-1945 г. е придобил известност под това клише, защото на сцената се появяват придобилите световна слава Алфред Ван Вогт, Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн, Рей Бредбъри, Джеймс Блиш, Тиъдър Стърджън (псевдоним на Едуард Хамилтън Уолдоу) и други. Един от последните творци преди “златната епоха” Фриц Лейбър, пишещ най-вече за парадокси на времето и паралелни светове, оказва огромно влияние върху едно малко момче, което продава дреболии в скромно магазинче в Бруклин, Ню Йорк. Бунтаря ще си позволи да критикува прекалено натруфения стил и прекомерната идеализация на героите в творбите на съвременните (за него) научно-фантастични писатели. Малката статия излиза в местен фензин (съкращение от фантастичен магазин), а редактора й, недоволен от Фриц Лейбър (който е автор на поредицата за Сивия Мишелов – уповаващ се на силата на духа, физическата мощ и нравствените добродетели ще побеждава зли сили, магьосници и чудовища) се среща с него ... и изгрява звездата на Исак Юдевич Азимов. Роден през 1920 г. В село Петровичи, недалеч от Смоленск, СССР, той ще се превърне в емблема на цитирания по-горе период. Семейството му емигрира в САЩ, когато е на 3 години и Азимов израства в “страната на мечтите”. Завършва Колумбийския университет и преподава биофизика в Медицинския факултет на Бостънския университет, където защитава и професура. Освен изявен писател-фантаст Азимов е и популяризатор на науката със сериозен обем статии и над 250 научни студии. Фантастиката на Айзък Азимов може да се разглежда от много гледни точки. Силата й обаче е в правдиво описаните човешки отношения, сблъсъка между човешката психика и развитието на науката и техниката и най-вече в реално изразената научна основа. Още Аристотел е казал: “Предпочитам невъзможното, което убеждава, пред възможното, което звучи неубедително”. В това отношение литературната стойност на произведенията на талантливия автор е несъмнена. Писателят съсредоточава усилията си главно върху разплитане на загадки в напрегнати и интересни ситуации. Читателят винаги получава някакви познания в областта на науката и техниката. Самият той се определя като творец, пишещ по-скоро ясно, отколкото в някакъв литературен стил, който би бил скучен и натруфен със специалните си изразни средства. Често е критикуван, че в много от разказите му всичко се свежда до изненадващ завършек, че героите са лишени от ...комплектованост и дълбочина, че идеите за междузвездната проблематика на цивилизациите излизат от рамките на вероятното и достигат абсурдистки стойности и че често се повтаря, особено в цикъла за роботи.

Всички тези критици са прави и не са. Откъсвайки част от създаденото от цялото, те го разглеждат извън фантастичната литература. Всеки текст може да бъде разложен на съставящите го елементи, но тогава се губи смисълът, вложен от автора. Само тогава упреците към Азимов имат основания. Вярно е, че Идит Фелоус от “Грозното момченце” не е лейди Макбет, нито пък професор Джеймс Прис от “Билярдната топка” е Хамлет, но пък кога фантастиката се е интересувала от втръсващи нравоучения, животоописания и тривиални душевни преживявания? Фантастиката се интересува най-вече от идеи. Смахнати, луди, маниакални, недотам точно изразени, но нестандартни. В техните рамки героят може и да е схематичен, но чрез своите действия и диалог ясно ще изрази позитивизъм или негативизъм. Освен това, ключа в развръзката е проблематиката на нестандартната идея, където схематично изразения образ взимайки единственото вярно решение ще демонстрира своя хуманизъм и морал. Поради тези причини считам, че нападенията срещу Азимов в тези аспекти са неоснователни като цяло. Единственото, в което омже да бъде упрекнат, това е непоклатимата вяра в разумното човечество и в упоритото прекарване на героите през множество перипетии до “хепи енд” (щастлив край). Важно е да се спомене, че писанията не натрапват някакви схващания, а насочват читателя внимателно към проблема с вещо майсторство. Изводите са оставени изцяло на интелигентността на четящия. Мелодраматизмът и приповдигнато-фалшивия празнодумен диалог у него са непознати похвати. За Азимов е трудно да се пише кратко, защото избраното от неговите произведения (над 750) в световната фантастика със сигурност остава с две водещи теми: общуване на човека с изкуствения интелект и майсторската криминална фантастика. Цикълът “Аз, роботът” е класика и задължително четиво за претендиращия за грамотност човек. Там, с присъщата си непринуденост и лекота авторът съчлени четирите закона на роботиката (измислен от Азимов термин, който се наложи в разговорния и техническия речник), към който и днес няма какво да се добави, защото съвършено изразяват отношенията човек – изкуствен интелект, изкуствен интелект – изкуствен интелект и изкуствен интелект – цялостна реалност. Втората тема е по-слабо позната, но също е разработена отлично. (Съвсем наскоро, в самото начало на ХХI век, срещнах свои съвременници писатели, които не бяха чували за поджанра криминална фантастика!). Цикълът за детектива Илайджа Бейли (“Стоманените пещери”, “Голото слънце”, “Луните на Юпитер” и др. По нищо не отстъпва на добрия съвременен криминален “екшън” роман. За мен са нещо повече от горното, именно поради присъствието на фантастичния декор, на чийто фон се разиграват действията. Важното обаче е друго – с изключително художествено майсторство Бейли е запокитен в зашеметяваща афера, от която няма изход. (В криминалната литература този тип сюжети е познат като “загадката на заключената стая”). В определен отрязък пространство-време е извършено “невъзможно” криминално престъпление. Чрез най-сложно устроеният човешки орган – мозъка, с най-простото средство – дедукцията (известна още от Шерлок Холмс и Еркюл Поаро), героят стъпка по стъпка разплита кълбото на мистерията и залавя извършителя-престъпник. Увлекателно написаната история достига своята кулминация при решаването на казуса (стандартен похват), защото залавянето на извършителя на деянието винаги е по най-трудоемкия начин – след като е принуден да извърши грешка и се издаде. Такова развитие в повествованието е трудно за изпълнение и е присъщ маниер само на класиците в криминалната литература като По, Кристи, Дойл, Льоблан , Чейз и отчасти Хамет, Чандлър, Маклейн. Добри думи заслужават “Самите богове”, “Падането на нощта” (романът, написан в съавторство с Р.Силвърбърг, не разказа), “Двестагодишният човек” (филмиран) и цялата сага за “Фондацията”. Тези произведения просто трябва да бъдат прочетени, защото Азимов предоставя в тях възможности за трактовка на отделни теми, в които той не се е задълбочил, следвайки общата схема на собствената си идея. Не по-малко значим автор от този период е Клифърд Саймък. Със своите “Гробищен свят”, “Резерватът на таласъмите”, “Всичко живо е трева” и особено “Междинна станция” си запази място в галерията на славата. Приносът му към жанра е неоспорим, главно в разработването за контакт между “Хомо сапиенс” и извънземните цивилизации от нехора (Нехуманоиди). Ненадминат шедьовър остава “Човекоядци”, където най-опасния хищник-людоед е ... човекът! Оригиналните трактовки на идеите и лекия за четене стил превръщат Саймък в любим за мнозина автор. За неговото творчество най-характерна черта е ненатрапчивата естественост на философската идейност, с която поднася на читателя най-причудливи приумици на развихреното си въображение. Подобен е и стилът на Алфред Ван Вогт, който внася нов елемент – хората са не само хищници унищожители, но и напълно неспособни да приемат контекста с твърде различните от него разумни представители на иноземни култури. Най-доброто от него преведено на български език е новелата “Черният хищник”, където обитател на фантастичен свят се прехранва с излъчваната от човека ... душа. Създанието полукотка-полуоктопод притежава изключителна приспособимост към враждебна среда (свръхгерой) и неподозирана силова мощ. Те обаче не му помагат срещу хората, които воюват интелигентно и себепожертвувателно с него и накрая побеждават. И Вогт за съжаление не надхвърля любимата за повечето писатели схема с “хепи енд”. Изненадващ и пленителен е Рей Бредбъри. Изящна словестност и хитроумно скроен диалог, примесен с мислите на героя са неговите силни оръжия. По този начин Бредбъри предлага на читателя сам да построи във въображението си психологическия портрет на участващите в разнообразните конфликтни ситуации. Той е голям майстор на късите форми (т.нар. “шорт стори’с) наред с Робърт Шекли, нещо, което е недостъпно за повечето автори на фантастика, както и за широкия кръг писатели въобще. Неговите постройки на сюжета са класически, защото чрез намеренията и действията на главното действащо лице се формулира поуката, съдържаща се в развръзката на повествованието. Съвсем друг тип автор е Тиъдър Стърджън. Отрицател на агресивността и “твърдата” (“хард”) фантастика, той е най-яркия представител на поколението, чиято фантазия не полетя към далечни планети. Точно обратното – с хирургическа точност авторът извършва критичен обзор на развитието на съвременното общество, ясно изразена е безпътицата и липсата на духовни пориви, моралната криза и песимизма към бъдещето на всяка власт и отделния човек. Често в творбите му се появяват прецизни проучвания на неблагопристойните страни на еротиката и половото сношение. Това е основание за критиците да го обвинят, че недостойно използва прийомите на фантастиката за да пише “напудрени будоарни историйки със сълзлив завършек”. До известна степен това е вярно. Най-доброто от него е романа “Повече от човешки”, издаден като част от библотека “Галактика”, книжка № 76. В 40-те години на миналия век започват да излизат публикации на Джеймс Блиш, чийто трактовки на религиозните теми и на биологическите мутации предизвикват качествено нов взрив от космически саги. “Космическите опери” не биха били на висота, без развинтените фантасмагории на Блиш. Достатъчен пример е неговата поредица “Стар трек”. Отначало в комикс вариант, а вече и като безкраен телевизионен сериал, “Стар Трек” и досега бунтува съзнанието на малки и големи. (Холивуд не остана по-назад – вече има два или три пълнометражни филма). Звездната сага съдържа в себе си практически всички компоненти от двете основни направления на фантастиката и не може да бъде обхваната от бегъл преглед. Бързам да уточня преди следващия етап, че написаното не претендира за абсолютна изчерпателност, а по-скоро дава насоки за така необходимия минимум познания. Важно уточнение също така е и факта, че тук са взети предвид произведенията, които са преведени на български език и следователно достъпни за масовия читател на фантастична литература, към чиито писателски пориви отнасям цялото издание. Също така считам произведенията на Суифт за Гъливър, приключенията на барон фон Мюнхаузен и Пинокио, както и “Гаргантюа и Пантагрюел” на Рабле по-скоро за носители на типични черти за народни приказки, отколкото на фантастична идейност. По тази причина не им отделям място тук, макар че са произведения с несъмнени художествени достойнства. Посочените по-горе творби имат решаващ принос за създаването на съвременната литература въобще, докато аз подреждам значимостта на писаното слово от гледна точка на фантастиката в частност. Категорично отказвам да се съглася с твърдението, че “златната епоха” във фантастиката трае само през годините 1938-1945, защото така с един замах се заличават значими автори като Марион-Зимър Брадли (космически опери), Кърт Вонегът (на него трябва да се посвети отделно изследване, защото социалните му сатири са уникални), Алфред Бестър (първият носител на наградата “Хюго” за роман), Л.Спрег де Камп, Орсън Скот Кард и Уйлям Тен (псевдоним на Филип Клас), чиито произведения излизат в началото на 50-те години на ХХ век. Нещо повече – ще си позволя от гледна точка на съвременния човек да изместя края на “златната епоха” с 10 години, мотивирайки това с факта, че от гореизброените писатели са издадени значими творби, преобърнали представата за научна фантастика и фентъзи. В същото време, тези повествования не са носители на типичните елементи, характерни за следващия етап в развитието на фантастиката – отказ от задължителния “хепи енд” и поврат към скритите човешки ресурси, магията и окултизма, паранормалните явления в съвременния бит и др.

-------------------

Още по темата:
Направление фантастика (1): Напътствия към начинаещия
Направление фантастика (2): Фантастиката като извор на идеи от дълбока древност
Направление фантастика  (3): I. Динозаврите
Направление фантастика  (3): II. Златната епоха
Направление фантастика (3): III. “Новата вълна” (“Ню уейв”)
Направление фантастика (3): IV. Съвременни автори
Направление фантастика (3): V. Българска фантастика. Основоположници и Съвремие
Направление фантастика  (4): Окултизмът
Направление фантастика  (5): Основи на гадателските системи и астрология. Мистика
Направление фантастика  (6): Психологически особености на Фантастичното творчество
Направление фантастика  (7): Въображение и реалност. Фантастичен реализъм
Направление фантастика  (8): Кратък речник на ползваните термини

-------------------