Направление фантастика (3): III. “Новата вълна” (“Ню уейв”)

Направление фантастика  (3): III. “Новата вълна” (“Ню уейв”)

За водач на новата вълна с счита Джеймс Болард, пишещ предимно еротична фантастика. Типични нейни представители са Андрю Нортън (псевдоним на Алис Нортън), Пол Андерсън (независимо от факта, че публикува от 1947 г.), Майкъл Муркок, Артър Кларк и Фред Саберхаген. Саберхаген, Муркок и Кларк излизат извън рамките на стандартното и като такива заслужават по-голямо внимание. Трите “Космически одисеи” и “Среща с Рама” на Артър Кларк са класика в жанра фантастика и е необходимо да бъдат прочетени внимателно, за да се придобие не само представа за идеите на автора, но и читателят да преосмисли собствените си такива. Саберхаген е прочут с поредицата си за берсерките. (войн-берсерк, който в пристъп на отчаяна ярост, граничеща с лудост, обхванат от бяс, придобива небивала физическа и психическа мощ) в творбите му рядко присъства многопластовост, но са издържани в класическия стил на космическата сага и непредсказуемият им завършек ги превръща в увлекателно четиво. Интерес представлява и трудния за разработка мотив, разглеждащ живота на границата на смъртта, където Саберхаген се справя забележително добре. Майкъл Муркок пише в стил героика и магия, като най-значимо негово произведение е “Ето човека!”. В него той се връща към началото на теософската и магическа литература, преразглеждайки въпроса съществувал ли е реално като личност Иисус Христос. Оригинални трактовки и нови хипотези бележат високото качество на философското четиво, написано от Муркок на забележително достъпен език. Разбира се, “новата вълна” отдавна вече не е нова. Воден от собствените си предразсъдъци, считам, че не е възможно разделянето на фантастиката на американска, европейска, съветска и други, защото тя е носител на общочовешки идеали. По тази причина към тази епоха причислявам Лино Алдани (“Онирофилм”), Пиер Барбе (“Какво сънуват псиборгите”), Урсула Льогуин (“Лявата ръка на мрака”), Робер Мерл “Добре охранявани мъже” и Пиер Бул (“Планетата на маймуните”). Новатор е и Дж.Р.Р.Толкин, чиято сага “Властелинът на пръстените” издига героиката до нови върхове. От изток пък мощно напират Станислав Лем, Аркадий и Борис Стругацки, Петер Жолдош, Золтан Черна, Адриан Рогоз, Павел Вежинов и Любен Дилов. Напълно безсмислен е спора чий принос за развитието на жанра е по-голям – американския или европейския. Фантастичното творчество отговаря на принципа на неделяемост на жанра, което се потвърждава по неочакван начин – в бестселър се превърна романа на Сакьо Комацу “Потъването на Япония”. С други думи – в определен период от време най-четен бе азиатец, който изпревари европейци и американци. С ярки краски Алдани, Барбе и Льогуин рисуват странни и зашеметяващи картини на светове, които се основават на принципа “Възможна невъможност”. В другата крайност се намират Мерл и Бул. В “Добре охранявани мъже” женската “еманципация” е взела уродливи форми до такава степен, че мъжете са се превърнали в изчезващ подвид на “хомо сапиенс”, ненужен дори и за разплод. Бул пък застъпва идеята, че маймуните са преки наследници на човешката раса, стига да бъдат оставени на мира да еволюират. Оригиналната творба обаче страда от тромавия ситл на писане, използван от автора. (Фимлът по книгата е много по-раздвижен, отличава се и от едноименния сериал от края на седемдесетте години на ХХ век). Утопичната героика на Толкин и днес непрекъснато намира нови привърженици. Природните картини, обрисувани изключително талантливо, по човешки земната реалност на характерите (главния герой Фродо много се страхува, но непрекъснато се бори и преодолява това) и загатнатият митичен и магически елемент спояват повествованието в подходящо за всички възрасти четиво. Станислав Лем е уникален творец, сравним единствено с корифеите Верн и Азимов. Приключенията на звездния навикатор Пиркс са смайващо разнообразни – от криминални и психологически загадки до техническа проблематика и катастрофическа фантастика. Социалната сатира на Лем също е на високо ниво – целия цикъл “Звездните дневници на Йон Тихи” отдавна се е превърнал в класически канон. Братята Ардадий и Борис Стругацки, преките наследници на “земната” фантастика на Беляев едва ли се нуждаят от представяне. Докато в началото на творчеството си залитат в описание на социално утопичната хуманистична героика (“Обитаемият остров”, “Трудно е да бъдеш бог”), следват песимистични лутаници (талантливо изразени), като “Пикник край пътя”, “Бръмбар в мравуняка”, “Натоварени със злост” и “Обреченят град”) за да се стигне до остра критика на обществото в “Понеделник започва в събота” и “Приказка за тройката”. Жолдош и Черна са творци отличаващи се с характерен стил сред цяла плеяда унгарски автори на научната фантастика. Докато Черна е представител на класически разказвателен стил, в който силата е в нетрадиционните опити извършвани от учени и техните научно-технически открития, Жолдош обгражда с тайнствена атмосфера приключенската бъдеща космонавтика с философски уклон. Най-заклеймяващ е романът му “Задачата”, който е арена на трагедия, воля за борба, извисеност и надежда. Идеята е стара – човешката цивилизация се е самоунищожила, но философската дълбочина на разработката я нарежда сред най-значимите творби във фантастиката. Един от върховете в българската литература е “Гибелта на Аякс”, където Вежинов прогнозира субсветлинната скорост, която ще позволи на човечеството да овладее необятния Космос. Уникален е точната дума за романа с интересен и увлекателен сюжет, съдържащ размишления за човешката душевност и същността на създаваните от човека общности. Любен Дилов е най-четения и превеждан автор на българската фантастика, чиято тематична идейност е в много широк диапазон. Практически всеобхватен – разкази, новели, повести, романи, детски приказки и фантастичен хумор, Дилов е задължително четиво за всеки, претендиращ за елементарни познания в българската неортодоксална литература. Добри думи заслужава и Адриан Рогоз, чийто формални слабости като обстоятелственост, тромава композиционност и дълги тиради на героите не засенчват идейната проблематика и поетиката в прозата му. Най-доброто от румънеца, преведено на български е сборника разкази и новели “Цената на бездната”, библиотека “Галактика” № 39.

Препоръчителна литература: съдържа се в текста, плюс поредиците на издателствата “Неохрон” и “Офир”, както и фантастичните сборници.

-------------------

Още по темата:
Направление фантастика (1): Напътствия към начинаещия
Направление фантастика (2): Фантастиката като извор на идеи от дълбока древност
Направление фантастика  (3): I. Динозаврите
Направление фантастика  (3): II. Златната епоха
Направление фантастика (3): III. “Новата вълна” (“Ню уейв”)
Направление фантастика (3): IV. Съвременни автори
Направление фантастика (3): V. Българска фантастика. Основоположници и Съвремие
Направление фантастика  (4): Окултизмът
Направление фантастика  (5): Основи на гадателските системи и астрология. Мистика
Направление фантастика  (6): Психологически особености на Фантастичното творчество
Направление фантастика  (7): Въображение и реалност. Фантастичен реализъм
Направление фантастика  (8): Кратък речник на ползваните термини

-------------------