Направление фантастика (5): Основи на гадателските системи и астрология. Мистика
Всички магически обреди – от приготвяне на отвари и талисмани до мрачните церемонии при викането на духове и демони са изградени върху вярването, че съществува “теория на съотношенията”, според която интуитивната аналогия пронизва Всемира и свързва в едно “трите плана”, Духовният, Астралният и Физическият. В будизма махаяна това е разработено прецизно, като медитационните буди са начало на множество божества-еманации, които отговарят за всички страни на реалното и мистичното бития. На пет дхиян-буди, представляващи непостижимия ади-буда-абсолют, отговарят регламентирани цветове и звуци на заклинанията-мантри, благовонни ухания, страните на света, органите на чувствата, стихиите и зооморфните символи на дванадесетмесечния календарен цикъл. Бързам да поясня, че посоките на света са пет – Изток, Запад, Север, Юг и Център, в който се намирате на определен етап от развитието си или в настоящия момент. Годишните периоди се определят на пет дванадесетгодишни цикъла (равно на 60 години), които представляват формална завършеност. Това е наследство от забравената шестдесетична система на броене. Впрочем не толкова забравена – 12 бройки е една дузина, мярка, ползвана до неотдавна из цяла Европа, на която дължим думата “доза”. Все още се използва на места мярката “гроса”, която е 12 по 12, общо 144 бройки. Определението “няколко” е повече от една дузина, но по-малко от две такива. Пет цикъла, или колкото пръстите на едната ръка, са завършеност, защото е било удобно за ползване в древността. Европейската мистика няма толкова стройна и сложна архитектоника, макар да почива на същите принципи и е свързана като знакова система с нишките на съответствията, които съединяват човека с природата. Съотношенията са особено важни за Астрологията, претендираща, че има точността на “свръхастрономия” и съдържа в себе си музикалната красота на ненадминатата хармония на Вселената и господстващите в нея закони. Само че е основана върху сакралната питагорейска “седмица”, която при по-задълбочен поглед откриваме още в шаманизма на древните халдейци. Познати са били видимите с невъоръжено око седем подвижни светила – Слънце, Луна, Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий. На всяко от тях отговаря определен ден от седмицата, час от денонощието, нота и цвят от дъгата. По същия начин се подреждат човешките качества, чувства и органи, разпределени в “планетарни типове”. “Седем светила преминават по пътищата на Олимп и от техните лъчи е изтъкана вечността. Слънцето, което дарява смеха, този лъч на вдъхновението, Луната, създаваща плахост, мълчаливост и памет, Сатурн, баща на справедливостта и съдбата, Юпитер, който дарява късмет, мир и производителност, Марс, баща на поривите, борбата и благородните инициативи, Венера, която подари на хората желанието, насладата и усмивката, за да смекчат участта си в този свят на падение, Меркурий, който дава на човешката природа мъдрост, приспособяване, слово и убеждение, той им изпрати и изобретателността. Седем звезди преминават по пътищата на Олимп и от техните лъчи е изтъкана вечността. Затова черпим от астралния флуид сълзите, смеха, гнева, словото, производителността, желанието и съня.” (Хермес Трисмегист, “Дева на Света”). Следващият път, когато четете хороскопа си за деня, си спомнете, че на всяка планета (?!) отговарят съответни зодиакални знаци, степен на топлина и влажност, цветове, аромати, вкусове, метали, растения, животни, дни от седмицата, часове от денонощието, типове темперамент на хората, части от телата им, болести и най-вече съдбите им. По специално се е считало, че Сатурн дава съсредоточеност, сериозност, строгост, мрачност и меланхолия, Юпитер пък добродушие, честолюбие, способности за управление, чувственост, Марс пък е отговорен за войнствеността, грубостта и енергичността, на Слънцето дължим възвишеност на мислите и чувствата, склонност към изкуствата, от Венера са страст и чувственост, Меркурий дарява находчивост и сръчност в занаятите а Луната – въображение, поетичност и склонност към фантазиране. Дори слабо запознат с античните митологии, човек като мен може да познае изброяване на Олимпийските богове, отговарящи за съответните светила, с придатък на римски елемент... Например господарят Зевс-Юпитер, склонен към любовни авантюри, дрънчащият оръжия Марс, лъчезарния Феб-Аполон с лирата си в ръка, чувствените мечтателки Афродита-Венера... може да се изброява още много, но не това е целта тук. Е, според горната каталогизация, можем да конструираме съответстващия на “планетния тип” “вид самообладание”: Слънцето е с презрително високомерен израз, Луната не се владее и не умее да се подчинява, Венера се старае да изглежда оживена, но я издава естествената мълчаливост, тъй като лицето е прекалено изразително, може да скрие настроението си като го смени с друго, Юпитер е царствено спокоен (и как не, нали е властелинът), Марс се обуздава с желязна ръка и твърдост, Сатурн е със студено, затворено лице, често с наведени очи и Меркурий хитрува и го усуква. На базата на гореизложеното, можете да подреждате конфигурации от рода на “типове дейност, услужливост, ухажване...” и т.н. И тъй като в магическото изкуство дреболии няма, ако магът приготвя любовен талисман или отвара, той трябва да започне работата си само в петък, в съответния час, тъй като действията му ще са подчинени на нейното планетарно влияние и следователно гарантират успех. Трябва да облече нещо зелено, което е съответния цвят, да си свие венец от върба, да принесе в жертва гълъб, да подхранва огъня с борови клонки и за благоухание да кади с роза. С една дума, да използва всички атрибути на съответната символика. Но трябва да е и запознат със собствените си сили и възможности, които зависят от констелацията при неговото раждане. Съвпадането на Марс и Меркурий предполага най-голяма надареност в херметизма, при това без особени усилия и труд. Ъгълът от 30 градуса, или дуодактил, изисква известна прилежност в черното изкуство, ъгълът от 60 градуса, секстил, показва само наченки, които следва да се развият с къртовски труд, а квадратурата – ъгъла от 90 градуса обещава само неопределена склонност, която може да се прояви в повишена нервност. Добри шансове да станеш вълшебник дава квинкос – 150 градуса, но трябва да се внимава със злите сили, добри но неустойчиви способности отбелязва опозицията – 180 градуса и най-накрая, забележителната надареност дарява трината, ъгълът от 120 градуса. До тук се съди за магическите способности на адепта, но склонноста му към овладяването на теургията и висшите окултни способности зависят от намаляването по посока от едно съчетание към друго, от 0 до 360 градуса на еклиптиката, като за нула се счита местоположението на планетата Марс. Европейският окултизъм е възприел халдейската и египетски астрологии, според чиито принципи върху всичко ставащо на света, влияят на първо място планетите и техните разположения една към друга (констелации). Оттук се извежда належащата необходимост да се определи господстващото светило в небосклона при дадения момент. В съставените още от шумерите таблици на планетните часове, на всяка планета е отреден благоприятен час, в който се счита, че тя е господстваща. Денят носи името на планетата, с която започва графикът, като управлява първия по ред час. Вавилонската седмица е започвала в събота, когато благоприятно влияние има Сатурн. И до днес на английски си е сатурновден – Saturday. По-нататък следват дните на Слънцето (неделя), Sunday, на немски Sonntag, на Луната (понеделник) (съответно: Monday, Montag и на френски Lundi, на Марс, на Меркурий, Юпитер и Венера. (В това отношение, нашите прадеди, като носители на друго културно и етническо наследства канонизират друга форма на седемте дни, различна от халдейската, идползвана и до днес на изток. Тъй като първия ден е Неделя, деня в който нищо не се прави, освен да се отправят молитви към бога, следващият след него е наименован като първи работен – понеделник, денят “после неделя”, вторник е втория по ред работен, а сряда е в средата на седмицата, четвъртък е четвърти, петък е петият, “пазарният ден”, такъв се счита и сега, а съботата е почивния ден, ден за “събори”, времето, в което се срещаш с хора и обменяш идеи. Как да не изпиташ гордост от интелектуалната мощ на предците си, сравнени със западняците?) И ден след ден, неподозирайки, съвременните хора плащат дан на астрологичните представи на халдейските жреци...
За да се състави график обаче, е необходимо да се започне от първия ден – на Сатурн, като първия час е негов, следващия е на Юпитер, Слънцето владее третия и т.н. Възможни са комбинации – според Трисмегист например, подредбата на светилата е друга – започва със Слънцето, Луната и т.н., посочена е по-горе в текста в цитата от “Дева на Света”. А може и да изобретите собствена система, изхождайки от значимо събитие или в съответствие със сюжета на написаното от Вас. И тя няма да е погрешна, при положение, че изначално всичко е сбъркано – светилата не са седем, Луната не е планета а сателит... и тъй нататък.
Астрологията и магията се ръководят от календар, където годината се състои от дванадесет тридесетдневни месеца и е равна на 360 дни и толкова градуси от небесната еклиптика. (Останалите пет или шест дни ако годината е високосна, формирали на всеки четири години тринадесети месец, т.нар. “мръсни дни”, можело да се лъже и краде, заемите не се връщали. От тук произлиза и традицията да се чупят старите глинени съдове и на Нова година да се купуват други. Този месец имал и зодиакален знак – Змиеносец.) Всеки десет градуса образуват декан и съответно представеният от един зодиакален знак месец се състои от три декана, декади. Свързването на зодиакалната сфера с планетите води до подчиняването на всеки декан на господството на определена планета. По такъв начин вътрешната периодичност на годината също повтаря седемдневния цикъл на седмицата. Тази формална условност не се подкрепя от митове, математиката или практическата астрономия, но е факт. Също като раждането на хората, магическите действия е прието да се делят на дневни и нощни – от изгрев до залез и от залез до изгрев. Трябва да се взима предвид, че планетите могат да влияят не само на хората и техните взаимоотношения, но и една на друга. Те повтарят в макрокосмоса света на хората и са способни да обладават човешките качества, например любовно привличане или омраза. Ето защо многообразните им съчетания оказват различно въздействие върху земните дела. При магическите обреди винаги се взема под внимание симпатическата връзка между планетите. Дружбата между Слънцето и Марс обещава успех в житейските работи, между Луната и Юпитер спомага за забогатяване, а съюзът Меркурий-Сатурн гарантира правилните решения. Безспорно тези рецепти са наследени от античните митологии. И без ръководство по Висша магия може да се изчисли, че Луната, съчетана с Венера (плодородие и любов) спомагат при сватби, а Меркурий-Марс (търговия и военна сила) ще направи успешни търговските начинания или войската ще бъде добре снабдена през целия период на войната (логистика). По същата схема свързваме отрицателните качества на олимпийските богове и предричаме негативните последици. “Враждата” между Слънцето и Сатурн е виновна за неуспехите, Венера-Марс довежда до сладострастие и изневери, Марс-Сатурн отговаря на злобата и т.н. Според известната ни теория на съотношенията, същите симпатически връзки свързват всички прояви на физическия свят – хора, животни, минерали, неодушевени предмети, като ги пронизват с лъчите на психичната енергия на астралния и духовния план. Основната цел на магическото изкуство фактически е да разкрие това тайнствено притегляне и отблъскване, да улови неосезаемите психични вълни и биотокове, одухотворяващи макро и микрокосмоса. От тук се извеждат и “планетните типове” с техните физиологични портрети. Например: Сатурн придава на човека хладен, мрачен и печален вид. Черни коси и брада, леден поглед на дълбоко поставените очи. Главата е наведена, дълго и слабо тяло. Жената сатурнов тип има строга, съсредоточена натура и наклонност към знания. Понякога е фанатичка. Юпитер придава добродушие и весел нрав. Коси кестеняви, рядка брада и светли очи с откровен поглед. Голяма кръгла глава, нисък ръст и пълна фигура. Жената обича властта и блясъка. Егоистка. Марс придава жив деен и избухлив вид, коси светли, брада гъста, но къса. Бърз и проницателен поглед. Малка глава и мускулесто телосложение без тлъстини. Жената от този тип обича движението и всякакъв вид дейност. Деспотичен характер. Понякога лудост и склонност към престъпления. Венера придава младоликост, нежен и красив вид. Брадата е много гъста, дълги светли или кестеняви коси. Красиви очи със странно изражение. Пропорционална глава при добре сложена фигура със среден ръст. Жените венерин тип са развратни, сладострастни и лесновлюбчиви. Меркурий е с жив, непостоянен и нетърпелив характер. Коси кестеняви, рядка брада и малки очи с блестящ и бърз поглед. Глава малка, ръст нисък, нервна и слаба фигура. Жените владеят изкусните интриги, притежават склонност към различни търговски начинания. Луната придава лекомислен и крехък вид. Изпъкнали очи с учуден поглед. Голяма глава, ръст над средния, но непропорционална фигура. Жените имат неспокоен и романтичен характер. Склонни към притворство и лукавост. Слънцето придава енергичен, горд и надменен характер. Красиви и изразителни очи. Главата е вирната, ръст среден, фигура – добре сложена. Жените имат очарователен характер и въздействат силно на околните. Всеки може да познае себе си, където и да е в тези текстове, а това е и целта на тази квинтесенция на типизацията според планетите.
Не трябва да се забравя, че окултизма отрича течението на времето – “ Времето не съществува, няма вечно и непрекъснато възникване и изчезване на явленията. Не съществува фонтанът на бликащите събития, всичко съществува винаги! Има само едно вечно настояще, ВЕЧНО СЕГА, което не може да обхване или си представи слабият и ограничен човешки ум.”, твърди П. Успенски. Може и да е прав, кой знае, но по въпросите на херметиката е капацитет и се налага да му се доверим, особено изследвайки господстващите връзки. На планетните съотношения се подчинява целият човешки живот – от зачатието до ...безкрая, защото Духът, витаещ след смъртта на тленната обвивка е вечен. Още в утробата на майката, зародишът е покровителстван от Сатурн, после от Юпитер и т.н. По тази схема периода на кърмене е подвластен на Меркурий, детството на Венера, юношеството на Слънцето, младостта на Марс, зрелостта се ръководи от Юпитер, старостта от Сатурн, а дълбоката старост от Луната. Тъй като всичко е подчинено на планетите и техните стражи, можем да разгледаме връзката слънце-лъв-орел-дъб. Тя несъмнено опира гръб на дълбоките си митологични корени, като по-специално дъбът се е считал от древни времена за обиталище на бога гръмовержец Зевс (Юпитер), скандинавския Тор, Перун и балтийския Перкунас. Нататък е лесно – орелът властва на небето, лъвът е цар на животните, а Слънцето, този вечен двигател владее Ефира и командва планетите. В “Таблица на ранговете”, растенията са разположени така: Живовлекът, пазител на топлината и силата на любовта е посветен на Слънцето, хриностатът, бдящ над пътешествениците е скачен с Луната, петолистника дарява знание и е свързан с Меркурий, върбата, чийто пъпки са символ на пролетта и новото начало, веселието и влюбването е в симбиоза с Венера, калината, като растението на храбрите естествено е завързана за Марс, блян или попадийка е носител на сдържаност и е посветен на Юпитер, а прогонващият духове офодилус е свързан със Сатурн. Въпреки отличните си оценки по ботаника, не успях да намеря аналог на офодилус на латински или български, вероятно у нас е позната билка под друго наименование, или това е част от синкретично херметично познание, в което са посветени малцина. Не намерих и хриностат, но вероятно се има впредвид Helichrysum arenarium L., познат под наименованията Жълт смин, смил и старо цвете. Но понеже не възстановяването на древни знахарски рецепти е целта, ще се задоволя с изброяването на класификационните схеми. И така – щирът се е смятал за емблема на безсмъртието, ирисът – на мира, лилията на чистотата, лотоса – на целомъдрието, миртата – на състраданието, макът – на леноста, резедата – на нежността, копривата – на сладострастието и розата – на любовта. Някои символи срещаме и днес във всекидневието – маслиненото клонче като символ на мира (от гр. митология) а булчинския букет (фльор д’оранж, понеже първоначално се е правел от цъфнали цветчета на портокал) като символ на чистотата на девойката са неизменни атрибути-клишета. Други, като трилистната детелина, емблема на окултната триада, са забулени в мистерии и са част от езотеричното тайно знание. От тук следват и тълкуванията за поднесените цветя, като пример ще дам розата – образец на съвършенство, означава не само любов, но и красота, изящество, радост, удоволствие, пищност, слава, възхвала, блаженство, искреност, гордост. В друга знакова система обаче, би могла да означава молитва, медитация, тайна, тишина, спокойствие и т.н. В езотеризма розата означава смърт, докато лотосът например е символ на бъдещия живот и възкресение. Доста противоречиво, но колкото системи, толкова и подредби на билките и цветята. За билките е важно да се знае, че се счита за необходимо да се берат на Еньовден, след залез слънце, а през другите месеци при последната фаза на Луната. Тогава те обладават мистични и болколечебни свойства.
Временно ще се пренесем в животинския свят, който също е част от множеството гадаения и баенета. В този смисъл най-зле са котките, особено черните, които през средните векове са набеждавани за носители на проявената нечиста сила. В Библията, “нечистите животни” са директно изброени: тревопасните животни без преживните, зайци, плъхове и другите гризачи, свине, мекотелите и всички подводни животни без рибите с люспи, щрауси, прилепи, маймуни, гущери, крокодили, жаби и змии. Котката, враната, прилепа и совата били задължителен спътник на магьосниците. С подозрения се отнасяли още към козела, който в някои сатанински оргии играел главна роля – като черен козел на тези сборища се явявал лично Сатаната, който не бивало да бъде наричан по име, затова се обръщали към него с “мосю Леонар”. В паунът, птицата на Юпитер виждали враг на змиите, следователно приятел на човека, защото унищожава извечния враг-съблазнител на прамайка ни Ева, но от “очите” на опашката му виждал... самият Дявол. Кучето се смятало за враг на нечистите сили и следователно пръв и верен приятел на хората. Ролята на останалите представители на фауната в окултните обреди е най-различна и с променлив характер според обредността.
Идва ред да разгледаме и “мъртвата природа” – метали и камъни. Според окултните науки няма разделение на жива и мъртва природа, одухотворени или не неща, животът и смъртта са отделни епизоди на единния извънвремеви процес, метаморфози на “Вечното сега”, обединяващи се в сферите на световната хармония. Точно така са гледали на живота и своето изкуство алхимиците. “Чрез алхимията, скритите в минералите метали, поразени от болест, се възраждат...” пише през тринайсети век Алберт Велики. Това не е случайна метафора, изпусната от човек, който съчетава като повечето си събратя механиката, приготвянето на лечебни елексири изчисляването на хороскопи и ...получаването на злато. В теургията, получаването на “Слънце” и “Луна”, тоест на злато и сребро е равнозначно на спасяване на “неблагородните” метали от болест, излекуването им, на привеждането им в хармонично състояние на благородност – здраве. Неслучайно медикаментите са наричани с един от синонимите на “червената тинктура”, “философския камък”. По такъв начин “Великото дело” е включвало всички алхимични аспекти – получаване на злато и придобиване на безсмъртие, универсален разтворител, универсално лекарство и “перпетуум мобиле”, вечен двигател. Впрочем, мълвата приписва на Албертус Магнус създаването на първия механичен метален двойник на човека. Но ученикът му Тома Аквински, ужасен от чудовището-робот го разбива с дръжката на метлата в негово отсъствие. Когато видял парчетиите, гордо посочени от служещия при него, който бил убеден, че се е справил със сатанинска сила, Алберт възкликнал: “Какво си сторил, Тома, унищожил си двадесет години от моя живот, необходими за създаването на механичния слуга...” Опирайки се на реални, но зашифровани с магически символи химически процеси, практическата алхимия се разминава с магията на пръв поглед. Адепта на това изкуство може да се похвали ако не със злато, то поне с барута, като Бертолд Шварц или порцелана, като заключения в тъмница Бьотгер. Конкретни постижения, сиреч, да не говорим за многото лекарства, технологични процеси и създадени инструменти, множеството от които се употребяват и днес. Но двата клона на херметизма са обединени от общата астрална същност и обединяващия ги термин “Ars”, изкуство. “Последователността изкуство-наука и наука-изкуство не е случайна – пише В. Рабинович – Artiste значи химик, Artifex – майстор, занаятчия, но Artisan е художник и занаятчия. Алхимията е занаят, доведен до изкуство. Но и наука, отворена за “децата на Истината”. Планетната класификация на металите и скъпоценните камъни, повсеместно използвана за направата на магични предмети, изглежда така:
Слънце – Злато – Жълт диамант
Луна – Сребро – Бял диамант
Меркурий – Живак – Карнеол
Венера – Мед – Изумруд
Марс – Желязо – Рубин
Юпитер – Калай – Сапфир
Сатурн – Олово – Обсидиан
В така посочената схема, металите нямат вариативност, защото са в основата на алхимичните преобразувания, докато при камъните са възможни промени. В други систематизации към Слънцето се причисляват още хелиотроп и хризопраз, към Луната се отнасят опал, адулар (“лунен камък”), перлите, аквамарин, берил и топаз. Магическите свойства на камъните и свързаните с тях суеверия оставят неизличим отпечатък в световната култура, пречупени през творческата фантазия на поети и писатели. Ще се спра само на символните значения на някои особено “магически” камъни, поради липсата на пространство за по-обстойно изследване:
Диамантът според древните учения дарява добродетел, мъжество и носи победи. Но онзи, който го е купил за пари, а не го е получил като дар, няма да пожъне небивали успехи. В престъпни ръце предизвиква злите сили. Царят на скъпоценните камъни прогонва греховните промисли, но не опазва от магиите на дявола. Диаманта със зеленикав оттенък е охранител на майчинството.
Червен шпиньол или Лал – ползвал се с неувяхваща слава в източните страни. Носели го срещу ослепителното слънце на пустинята. Сгъстяващия копнежите минерал бил противопоказен за деца и хора с буен темперамент. Спасявал възрастните хора от болки в кръста.
Сапфирът, мистичният камък на Юпитер придавал душевна чистота, съсредоточеност, укрепвал верността и целомъдрието, предпазвал от вероломство и страх, охлаждал страстта. Млада жена, която искала да омае своя възлюбен, му давала да пие от чаша, заредена със силата на сапфира. Символизира идеята за синкретичния тернер, а според народните вярвания – троицата вяра, надежда и любов.
Рубинът също бил на особена почит на Изток, където го ценели повече от диамант. Той посочвал на душите праведните пътища и към великата цел вещаел само победи, славни подвизи, любов, щастие. Предупреждавал за опасности, сменяйки цвета си. Прозрачният ален рубин предпазвал от злите сили, укрепвал сърцето, прогонвал тъгата и възвръщал силите на болните. Но ако човек бил зъл по природа, рубина го превръщал в истински демон.
Хиацинтът, или благородния циркон, потъмнявал преди буря, спасявал от халюцинации и меланхолия. Мистиците смятали, че пази от зли духове заклинателите, понеже притежавал висша магическа мощ, защото произхождал от загиналия преди Атлантида митичен континент Лемурия. Тъмночервеният камък си спечелил слава и сред куртизанките, според които опазвал от бременност, помагал при аборт и предотвратявал окосмяването по скритите части на тялото.
Александрита, разновидност на хризоберила, регулирал човешкото кръвообращение и заздравявал кръвоносните съдове.
Изумрудът, кръстен “талисман на Изида”, дарявал веселие и засилвал подсъзнателните влечения на индивида. Покровителствал мореплавателите и майките, оракулите предсказвали с него бъдещето, а страдащите от лошо зрение и слаба памет го носели на шията си. Обкован в злато, този антидемоничен талисман бил помощник срещу безсъние, инфекции и любовни магии. Благоприятствал дълголетието, премахвал хипохондрията, превръщал сънищата в действителност и разкривал тайните промисли на враговете. Закрилял също родените през септември от фалшиви приятели, но ако не успеел да надделее над лошите качества на притежателя си, губел мощ и се пръсвал.
Топазът, от своя страна бил камъка на просветлението. Използван бил за борба срещу безсъние и урочасване, но и срещу безумието и маниакалността. Изострял вкусовите усещания и дарявал безметежна жизнерадост.
Тюркоазът помирявал враждуващите, уталожвал безпричинния гняв и носел мир в къщи и охолство, носен на шията спирал кръвоизливите и лекувал жълтеницата.
Открай време към талисманите още спадат слънчевия камък – авантюрин и лунният адулар.
Авантюринът символизира радост, веселие, бодрост на духа и ясен разсъдък, а лунният – мечтателност, благост и нежност. Халдейските магове го слагали под езика си и той ги дарявал със силата да предсказват и усилвал заклинанията.
Опалът изкусявал човека и го тласкал към мрежите на дявола и черната магия.
Перлите често носели нещастия, затова трябвало да се носят само във вид на наниз. Умират от изпаренията на болно тяло и оживяват носени от здрав човек.
Кехлибарът лекувал ангина, главоболие, ушни и очни болести, но можел да се носи само от родените под знака на Лъва. На останалите бил решително противопоказен.
Коралите, нанизани като гердан, се носят срещу уроки, укрепват паметта, премахват нервни тикове и подпомагат дейността на врачове и врачки.
Раухтопаз, или опушеният кристал възбуждал фантазията и се считал за камък на ясновидците и наркоманите. Изкривявал представите за реалността.
Аметистът предпазвал от пиянство, гонел лошите мисли и дарявал бодрост, лекувал от лоши сънища, лунички и премахвал бръчките.
Винаги се е считало, че разновидностите на кварца имат най-голяма сила като талисмани, когато са във вид на “очи”.
Котешкото око предпазва от превратностите в любовта,
Тигровото – от коварството на конкуренцията,
Соколовото – помагало в борбата с враговете.
Черният ахат давал власт над силите на Мрака, а разновидностите му придавали на мъжете любовно обаяние и също така спасявал от жажда и болести.
Сардониксът предпазвал от енволтуване на любов и омраза, защитавал от лъжа и изневяра и сраствал счупвания на костите.
Ясписът, в тъмните варианти пазел от отрова и омраза, а светлите разкривали невидимото и открехвали завесата на бъдещето.
Едва ли не всеки камък се смятал за вълшебен. Широко е разпространено мнението, че крадените камъни носят отрицателни свойства и нещастия, а купените се превръщат в талисмани през поколение. Истински талисмани са само подарените и получените в наследство, като женските носят щастие на мъжете, а мъжките аксесоари придобиват истинската си сила на женски пръсти.
След това кратко отклонение да се върнем отново на “Мъртвата наука” – астрологията, която не само, че не е мъртва, ами не е и жертва на забвението. Не случайно правото да се занимават с абстрактна наука, чрез съставяне на хороскопи са откупвали велики учени, като Джироламо Кардано (1501-1576), на когото дължим кардановия вал и Йохан Кеплер (1571-1630), открил законите за движението на планетите около Слънцето. Възникнала от астролатрията, най-древния култ към звездите, тя се корени в най-древните времена. Намерен е печат на царя на Лагаш, някой си Гудей (ок.2123г. пр.н.е.), който съобщава, че на сън му се явила богинята Нисаба, дъщеря на Еа, която държала плочка с изписани небесни знаци, предвещаващи добро. “Халдейската мъдрост”, както са наричали предците ни гадаенето по звездите и числата, се базира на симпатическата магия, на отъждествяването на небесните светила и числата с боговете. Всяко число и всяка буква изобразяват бог или богиня, които се отъждествяват със звезда. В индийската “Атхарваведа” се изброяват 28 “накшатри” или лунни домове. (Не се чудете защо, толкова дни е лунният месец, което леко противоречи на схващането, че годината се състои от 12 тридесетдневни месеца). Тези домове управлявали съдбините на хората. Същият брой “домове на зодиака” (7 по 4) се споменава и в астрологичните трактати на древен Китай. По-късно те ще разделят небесния кръг на 12 зооморфни съзвездия. Самата дума “зодиак” означава “животински”, макар в него да има съзвездия Дева, Везни, Близнаци и Водолей. 12 “дома” (3 по 4, а 3+4=7, магическото число, произлязло от седемдневния цикъл на лунните фази и броя на познатите светила), включват същите универсалии, както индийските. Древният епос “Гилгамеш” се състои от дванадесет таблици, като на всяка отговаря определено съзвездие. Интересното е, че в египетската система се появяват за пръв път и съответстващите части на човешкото тяло – Слънцето е свързано с челото, Луната с мозъка, Меркурий с езика, Сатурн и Юпитер с лявото и дясното око, Венера и Марс с ноздрите. Съзвездията пък отговарят за частите на тялото – Главата –Телец, врата и раменете – Овен, сърцето – Рак, гърдите – Лъв, ръцете – Близнаци, стомаха – Везни, слабините – Дева, гениталиите – Скорпион, бедрата – Стрелец, коленете – Козирог, прасците – Водолей, ходилата – Риби. С изложеното до тук, можете да разположите Слънцето на правилното място в констелацията при раждането Ви и да си съставите сами хороскоп, който да отговаря на вашите интереси. Защото споменатият по-горе Кеплер често е преправял хороскопите на богаташите, които не ги харесвали или те не съвпадали с действителността. Колкото до гениалния механик Кардано, той е бил обявен за еретик, което не е чудно при неговата специалност, а и е дал достатъчен повод на клириците – осмелил се да направи хороскоп на самия Христос!
Но това не е всичко, разбира се. Съществува още енволтуване, или казано с прости думи, наричане на кукла с името на врага. Тя трябва да съдържа част от човека, срещу когото е насочен обряда – коса, слюнка, изрезки от нокти. Самото действие се извършва в изоставена църква или на гробище, като се имитира християнско богослужение, но молитвите са казват отзад напред (черна меса). След това се извършва баене за добро или за зло, като за лошо куклата се пронизва с нагорещени игли, а ако е за смърт, се обезглавява и изгаря. Не трябва да се пропускат и атрибутите – чаша с жабешка кръв, свещ, пронизана от пирони, изковани от “звездните метали” (макар, че пирон от живак е трудно да се направи!), двуостра кама и разбира се, жива черна котка. По интересни обаче са Кабалата и номерологията. Думата “кабала” означава “предание”. Съдейки по достигналите до нас съчинения по темата, може да се направи извода, че действително основните им идеи биха могли в течение на дълъг период от време да се предават устно от род в род, като са се шифровали, шлифовали и усъвършенствали, докато не са били събрани и записани. Приблизително около триста години преди нашето летоброене древноеврейските (а и римските (букви са се използвали и като означения на числа. Кабалистичните гадатели пресмятали сбора на цифровите значения на буквите от някое име и по този сбор се опитвали да пророкуват. (Известната римска поговорка – Nomen omen – Името определя (същността), вероятно произлиза от тези пророци). Образували словосъчетания чрез думи със същото цифрово съотношение и се опитвали да предскажат бъдещето. Това изкуство било наричано gematriah, гематрия. В същинското ползване на числата те се тълкуват буквално по предварително зададена схема, която ще приложа по-долу. Класически пример за гематрия е известното тълкуване на името на бога на Слънцето Митра и василидианското божество Абраксакс, където при замяна на гръцките букви получавали сбор 365, колкото са дните в годината. Първоначалната цел е била да се тълкуват библейските текстове – “Който превежда библейския текст само по външния му вид, той е лъжец” – се казва в “Кидушин”. Но родилата се в недрата на талмудистките тълкувания кабала се превръща в ерес в по отношение на ортодоксалната и римокатолическата църкви и така се оказва желана находка за чернокнижниците. Като вижда първопричината на съществуващото в акта на сътворяване на безкрайния и лишен от прояви абсолют, авторът на “Сефир Йецира”, (“Книга на Творението”) Авраам твърди: “Бог създаде света посредством тридесет и две пътеки и три седарима (изчисления)”. Подобно на питагорейците, за които същността на числата е не само в символното им значение, но те са и самите елементи на битието, прародителят на кабалистиката посочва като първооснова пътеките и изчисленията – 10 сефирота (цифри, от 1 до 10) и 22 букви от азбуката (еврейската, разбира се). За разлика от извънсетивния абсолют, сефиротът е фундаментална реалия, влизаща в универсалната “белима”. “Десет числа – се казва в “Книга на Творението” – са белима: по броя на десетте пръста, пет срещу пет, но ги споява заветът на единството. Десет сефирота са белима: десет, не девет, десет, не единадесет, проумей с разбиране и разбери с проумяване, разпитвай ги, изследвай ги, разположи нещата както трябва и постави Създателя на мястото му.” Но този призив се разбира в тясно окултен план. “Краят им е вкоренен в тяхното начало и началото им е вкоренено в техния край, както огънят е съединен с въглищата, защото Бог е един и няма втори, а кое число можеш да назовеш преди единицата?”. Живеейки в по-напреднали технически времена, ни бихме могли да предложим нулата, първото положително число. Но да се върнем при Авраам – описвайки цифровата хармония на света, отъждествява първата от тях с духа, а трите следващи (2,3,4), “трите майки на числата” олицетворяват Вселената, времето и самия човек. При дешифрирането на понятията се използват “тернери”. Вселената е представена като състояща се от три стихии – въздух, вода, огън. Годишния календар се нагажда също – топло (лято), студено (зима) и влажно (пролет и есен), човекът също е “троичен” – глава, сърце и тяло. Останалите числа изграждат трите световни измерения – височина, дълбочина и широчина. (Сега знаем че са четири – четвъртото е пространство-време). В кабалистичната и магическата практика, за тълкуване се използва таблицата наречена “Ключ към тернера”:
1 – единица – Същност
2 – (1+1) бинер – Съединение
3 – (2+1) тернер – Размножаване
4 – (2+2) кватернер – Закон
5 – (2+3) квинкенер – Знание
6 – (3+3) двоен тернер – Прогрес
7 – (3+4) септернер – Истина
8 – (4+4) двоен кватернер – Съдба, Вселена, завършен Абсолют
9 – (4+5) (3 по 3) – троен тернер – Познание
За да се вникне в цялостното познание за гематрията, номерологията, кабалата и гадаенето на карти Таро, прилагам тук обща таблица на символистиката, както следва:
Буква – произношение – цифра – понятие – карта Таро – планети и Зодиак – символика
А – алеф – 1 – човек – Маг – Слънце – Воля
Б – бейт – 2 – уста – Врата на Храма – Луна – Знание
Г – гимел – 3 – Ръка която взема – Изис (Урания) – Земя – Действие
Д – далет – 4 – Гърди – Каменен куб – Юпитер – Реализация
Х (h) – не се чете – 5 – Дихание – Човек – Меркурий – Вдъхновение
В – вав – 6 – Око, ухо – Два пътя – Дева – Изпитание
З – зайн – 7 – Стрела – Колесница на Озирис – Стрелец – Победа
Х – хет – 8 – Поле – Темис – Везни – Равновесие
Т – тет – 9 – Покрив – Затворен светилник – Нептун – Благоразумие
Ю – йод – 10 – Показалец – Сфинкс – Козирог – Успех
К – каф – 20, (500) – Ръка която стиска – Лъв – Лъв – Сила
Л – ламед – 30 – Ръка която дава – Жертва – Уран – Насилствена смърт
М – мем – 40, (600) – Жена – Коса (уред за рязане) – Сатурн – Превръщане на човека
Н – нун – 50, (700) – Плод – Човешки гений – Водолей – Човешко начало
С – самех – 60 – Змия – Тифон (зъл дух) – Марс – Съдба
О – аин – 70 – Материя – Кула ударена от гръм – Овен – Разрушение
П – пей – 80, (800) – Уста и език – Магическа звезда (пентаграма) – Венера – Надежда
Ц – цади – 90, (900) – Стряха – Здрач – Рак – Заблуда, измама
К – коф – 100 – Брадва – Светлина – Близнаци – Щастие
Р – рейш – 200 – Глава – Пробуждане на мъртвите – Риби – Възобновяване
Ш – шин – 300 – Стела (каменна плоча с надпис) – Корона – Телец – Изкупление
Т – тав – 400 – Лоно (скут) – Крокодил – Скорпион – Награда
С помощта на горното, може да тълкувате текстове както Ви е удобно, а може и да изобретите собствена гадателска система, което е за предпочитане в литературата, само не забравяйте да поясните на читателите означенията. Най-добре е обясненията да се съдържат вътре в текста, а не да са в бележки под линия или изнесени отзад на книгата. За да бъде пълен пътеводителя в окултизма, трябва да добавя, че 32 –те пътеки на мъдростта (10 сефирота и 22 букви) се считат за основни категории на битието и всяка от тях отговаря на Божието име и е част от първия човек – Адам Кадмон (Небесния човек). Също така сефиротите образуват “дървото на живота”, здраво свързани с абстрактните елементи на Всемира – Венец, Мъдрост, Ум, Милост или Великодушие, Крепост или Съд, Красота или Великолепие, Тържествуване, Слава или Величие, Основа и Царство, съответстващи на номерацията (1-10). Остана само да се приложи таблица на ангелите, ръководещи часовете на деня и нощта:
Първи час – неделя – понеделник – вторник – сряда – четвъртък – петък – събота
Михаил – Гавриил – Самуел – Рафаил – Сашиел – Анаел – Касиел
Втори час – Анаел – Касиел – Михаил – Гавриил – Самуел – Рафаил – Сашиел
и т.н.
Открийте последователността и ще сглобите схемата сами. Буквалното значение на техните имена е следното:
Анаел – Чуй ме Боже,
Гавриил – Божия сила,
Самуел – Гняв Божи,
Михаил – Богоподобен,
Сашиел – Божия справедливост,
Рафаил – Бог изцелител,
Касиел – Божи престол.
В кабалистиката добрите ангели се управляват от Метатрон, наричан още Сар Гапаним или Ангел на Божественото лице, а злите пълчища се подчиняват на Самаел, Ангела на Смъртта, господар на въздуха и задгробния Съд. Той командва силите на мрака, сред които са Велзевул, Господаря на демоните и мрака, Питон, духа на прорицанието, Асмодей, Ангел-унищожител, Белиал, дух на вероломството, Луцифер, дух на астралния свят и разбира се, опълчилия се срещу Бога Сатана. Ангелите, духовете на стихиите и злите сили са многобройни, ако това не Ви е достатъчно в създаваната творба, потърсете още информация в други източници.
Нумерологични значения на числата:
1 – активен, склонен към нововъведения, силен, водещ, първопричина, Бог, мъж.
2 – пасивен, подчинен, мекушав, дявол, жена.
3 – блестящ, щастлив, късметлия, привлекателен сексуално, Християнската троица, тернер.
4 – нещастен, унил, беден, труд, универсална стабилност (четири сезона, четири седмици в месеца,четири ъгъла в жилището, четирима евангелисти (
5 – нервен, авантюрист, подвижен, хиперсексуалност, пентаграмата е символ на микрокосмоса (също така пет чувства, пет листчета на розата (
6 – домошар, инертен, щастие, домашен уют, баланс и хармония. (6 = 1+2+3, където 1 е мъж, 2 жена, 3 любовен тернер. За жена 6 е: майка на семейството, домакиня с присъщите й положителни качества, топлина, уют и работоспособност, за мъж – изпълнен с Висши сили универсален момък. Хексаграмата е знак на макрокосмоса, звезда на магията и кабалата).
7 – мистик, философ, суетен, вечно целеустремен, магическо число. Особена сила обладава 49, което е 7 по 7. Нарича се Юбилей и е време за почивка на самата Земя.
8 – Материалист, паралия, силен, делови, сложност, двойна четворка, единство на силите и средствата, число на друизма, на Вселената, чрез единението на противоположни качества смекчава лошото влияние на четворката върху човешката съдба.
9 – висша мисловна и духовна активност, пълно съвършенство, деветката обидинява всичко, защото съдържа всичките числа. Това е числото на посвещаване в тайнство, път към смъртта и прераждането, тъй като символизира пълен кръг – 360 градуса, а 3+6+0=9.
10 – Закон и единение, десет пръста на ръцете, десет Божествени заповеди.
Тук свършва ортодоксалната номерология, но в гадаенето се използват и “Висши числа”:
11 – броят на верните на Иисус Христос ученици, знак на живота и смъртта, разтварящ вратата на задгробните тайнства, непълност (с едно е по-малко от завършеността, тоест дузината, 12)
12 – завършеност, 12 месеца и знаци на зодиака, часовете на деня и нощта, библейските израилтянски колена, главните олимпийски богове, апостолите и подвизите на Херакъл, дните на рождество и т.н. Сходно по свойства с 3 (1+2) и със 7 (3+4, а 3 по 4 = 12), обединява всички прояви на материята и духа, всички ритми на Вселената и Човешкото начало.
13 – по традиция е нещастно. Надвишава с една бройка пълния комплект – дузината. Крие в себе си взрив, незнаен преход към ново качество или начало и поради това е опасно. Любимо на некромантите, често е знак за магьоснически капища, връзка със смъртта.
21 – “корона на магията”, Абсолют. (обладава свойствата на 3 и 7, защото 3 по 7 = 21)
22 – брой на буквите, с които е написана Тората и главните аркани на Таро.
40 – пълна завършеност, толкова време вали и става Потопа, толкова е престоя на Мойсей при Бог на планината Синай, за да получи божите заповеди. Отук идва древното вярване, че нормалната женска бременност трябва да трае 280 дни – 7 по 40. Символ още на здраве, от него произлиза и думата “карантина” (quarantaine), която буквално означава четиридесетдневен период.
49 – Юбилей. (виж 7)
Заслужават отметка и две други системи, които са влели своя принос в Европейския окултизъм – руническият Оракул и китайската “И-цзин”, която е първоосновата на всички гадателски системи.
Футарк или гледането по азбука от 24 знака някога се е ползвал за гадаене, поезия и ритуални цели. Според нордическите предания бог Один бил ранен от собствения си нож и девет дни висял на Световното дърво (Yggrasil), понасяйки жажда и глад, преди да забележи руните и да ги хване, преди те да паднат. Възможността да се “рисуват звуци” и чрез тях да се изобразява околния свят чрез комбинация от символи е правила на прадедите ни дълбоко впечатление. Понеже думата е в основата на всичко сътворено, а щом думите се състоят от букви, значи и те самите могат да бъдат разглеждани като надарени с реално могъщество, активна сила, съответстваща на различните прояви на Божеството. Две от основните техники са Руна на Один и Три руни. Според първата, за обща интерпретация на съответната ситуация (минало, настояще, бъдеще) се изважда от специална торбичка една руна, която “прочита” същността. Същия способ се ползва, когато се издирва изчезнало лице или се гадае за близък човек, който в момента е далеч, като е задължително съсредоточаване на мислите върху него. Руните се дялат на камък или дърво, като едната страна остава гладка и чиста. Това е особено необходимо при втория метод – Три руни, където се формулира темата на гадаенето и се изваждат една след друга три плочки. Подреждат се отдясно на ляво с чистата страна нагоре. Значението им е следното – първата отдясно определя ситуацията в момента, втората описва необходимата посока на нужните действия и третата вещае бъдещето. Знаците имат различно значение ако са наобратно. Другият възможен начин е: първата отдясно има значение “Аз, Сега”, втората “Предизвикателство, трудности” и третата “Най-доброто възможно разрешение”. Значение:
В заключение напомням, че същността на оракула е себепознание, защото чрез руните се съветвате със самия себе си!
Накрая, но не последна по значение, прилагам записаната мъдрост на “Книга на промените” или “И-Цзин”, създадена по времената, когато египетската цивилизация едва е прохождала. През 5-тото –3-то хилядолетие преди Христа, във времената, когато още са се оформяли митологиите и религиите, възгледите на народа населявал поречието на Хуанхъ, за строежа на Вселената са били твърдо установени. Считало се е, че Небето е безкрайно, но кръгло, а земята, макар също безкрайна е квадратна. В центъра й, респективно под Центъра на небето е била разположена Поднебесната страна (по-късно Империя). В първичния хаос плували множество частици Ци (Ки според някои автори). Сред тези енергийни носители имало светли
и леки (ян) и тежки и тъмни (ин). Едните се издигали, а другите падали. Разделяйки се, образували небето и земята. След това от тяхното взаимодействие в различни комбинации на светлото и тъмното, на мъжкото и женско начала се родили Природата и нейните явления, топлината и студът, движението и покоя, живото и нетакова, доброто и злото. Всеизвестен е символът на Дао – кръг с бяла и черна половини, които преливат една в друга, в белия има черна точка, а в черния – бяла. Готови да преминат една в друга, равни по сила, вечно враждуващи но неотделими космически сили Ян (бяла) и Ин (черна) символизират вечното движение във време-пространството и полагат началото на... ДУАЛИЗМА на божеството, Върховния Творец, Природата, Теурга или Бог. Едното произтичало от другото, светлината можела да бъде мрак, доброто – зло и обратното, взависимост от моментното състояние на противоборство. Легендарният владетел Фу Си, властвал (според преданията, неподкрепени от исторически източници) от 2857 до 2737 год. пр.Хр., видял осемте основни триграми (впоследствие доразвити до хексаграми) на гърба на гигантска костенурка в река Хуанхъ. Нейният гръб бил осеян от плътни и прекъснати линии, а владетелят видял в тях хармония и система от символи, отговарящи на неговите представи за мирозданието. (Според някои източници видял Дракон). Си записал тези знаци и впоследствие ги комбинирал, изобретявайки първите йероглифи от китайската писменост. Нарекъл системата за гадаене Ба Гуа. Тя се състои от шест линии плътни или прекъснати линии, разделени на две триграми, а възможните вариации са 64. Прието е да се счита, че долната триграма означава вътрешния живот, настъпващото и създаваното, а горната символизира външния свят, отстъпващото и разрушаващото се. Освен това, линиите показват трите космически начала – горните две небето, средните човека а долните – земята. Древните коментатори твърдят, че във вариантите се съдържат всички основни житейски ситуации, които се разгръщали във времето. Текстовете на афоризмите се разглеждат в три плана, като всеки от тях символизира определен етап от развитието на конкретната ситуация. (Първи пласт – хексаграми и гадателски формули, Втори пласт – афоризми при хексаграмите и Трети пласт – афоризми при линиите на хексаграмите). Интересното в системата е, че всичко трябва да се ТЪЛКУВА. Например – “Благоприятен е бродът през Велика река” може да означава, че ситуацията е удобна за решителна и смела постъпка. Или “Благоприятна е срещата с Велик човек” може да бъде помощ от високопоставена властимаща или богата и известна персона. Тълкуванието не е буквално, а на принципа на асоциациите, предизвикани от интуитивното разсъждение върху текста. Публикуваното по-долу се основава на интерпретацията на американката Барбара Хейслип, която твърди, че е преработила и опростила формулировките до “максимално прагматично ниво”. И така – формулирайте в съзнанието си въпрос, който Ви вълнува най-силно в момента и хвърлете шест пъти поред три монети. (Тук е позволена известна инициативност – камъчета, зърна, кости). Ако две или всичките паднат “ези”, прокарайте прекъсната линия, а при “тура” – плътна линия, започвайки отдолу нагоре. Разделете получения рисунък на горна и долна част, като потърсите означенията им в таблицата отзад. Намерете необходимия текст и го тълкувайте, като спазвате ДВАТА основни принципа: 1. Не задавайте един и същи въпрос повторно и 2. “И-цзин” не съветва за злонамерени дела, не се обръщайте към нея, ако замисленото може да навреди на живи същества. Всички символи са описани отдолу нагоре, както трябва да бъдат построявани:
Напомням, че трябва да създадете цяла хексаграма отдолу нагоре, след което да я разделите на долна и горна тройки и да запишете съответните номера, следвайки долната таблица. Като цяла ще я потърсите в горната номерация. Запишете на лист трите отделни пророчества и тълкувайте ситуацията според тях.
-------------------
Още по темата:
Направление фантастика (1): Напътствия към начинаещия
Направление фантастика (2): Фантастиката като извор на идеи от дълбока древност
Направление фантастика (3): I. Динозаврите
Направление фантастика (3): II. Златната епоха
Направление фантастика (3): III. “Новата вълна” (“Ню уейв”)
Направление фантастика (3): IV. Съвременни автори
Направление фантастика (3): V. Българска фантастика. Основоположници и Съвремие
Направление фантастика (4): Окултизмът
Направление фантастика (5): Основи на гадателските системи и астрология. Мистика
Направление фантастика (6): Психологически особености на Фантастичното творчество
Направление фантастика (7): Въображение и реалност. Фантастичен реализъм
Направление фантастика (8): Кратък речник на ползваните термини
-------------------